Приказка за големия гладник
Тъй ли е, или не е било тъй — не знам, но казват, че
някога си кос живял,
той за всички грижа брал.
Имало едно време мъж и жена. Те били от бедни по-бедни.
Родил им се син и го нарекли Злочестник. Ала не можели да го нахранят — такъв голям гладник бил той. И млякото на майката пресекнало от немотия и глад.
Какво да правят? Занесли го в града, та дано някой се съжали и го вземе.
Прибрал царят Злочестника, наредил го при себе си. Но той бил такъв гладник, че с нищо не можели да го нахранят. Когато поотраснал, цяла пещ хляб и един овен вече не му стигали. А когато станал момък, съвсем не можели да го наситят: на едно сядане изяждал няколко вола и изпивал няколко кани вино и пак като че ли хапка не е слагал в устата си.
Измъчили се хлебарите да пекат хляб за него и готвачите — да, готвят.
Дотегнало и на царя. Извикал той Злочестника гладник при себе си, дал му пари, плуг и чифт волове и го изпратил да си върви по живо по здраво.
Върнал се Злочестника в родната си къща, но какво ще яде там. Два дни дори не издържал.
Стегнал се той и отишъл пак при царя.
Не бил се нарадвал още царят, че се е отървал от гладника, и ето го него пак на прага.
Какво да прави? Помислил, помислил царят и решил — само с хитрост ще може да се отърве от него.
А Злочестника бил толкова силен, че никой не смеел да му излезе насреща!
Повикал го царят и му рекъл:
— В еди-коя си планина има гора. Донеси оттам дърва, но гледай да са повечко.
А тази гора била змейова — два стоглави змея я пазели. Там птичка не прехвръквала, ветрец не подухвал — всичко треперело от страх пред змейовете.
Но Злочестника не искал и да знае.
— Дайте ми брадва — казал той, — ще отида.
Донесли му елмазена брадва. Ударил Злочестника с брадвата по стената и я направил на пух и прах. Донесли му друга — сто кила тежка; и нея строшил. Донесли му най-после двестакилограмова. Злочестника я метнал на рамо и тръгнал към змейовата гора.
Стигнал той в гората и почнал да сече дърва, буките и яворите хвърчали като трески.
Чули го двата змея, спуснали се към него — чак ревнали от яд.
А Злочестника дори не трепнал.
Дошли те, а той грабнал и двамата под мишница, занесъл ги при колата и ги впрегнал в нея като волове. Натоварил после насечените дърва и подкарал стоглавите змейове.
Така, с шум и трясък, пристигнал той пред царския дворец.
Съобщили на царя:
— Излезте да видите колко дърва е докарал Злочестника.
Излязъл царят, погледнал и примрял от страх.
— Пусни ги, пусни ги да си вървят! — извикал той.
Разтоварил Злочестника дървата, разпрегнал двата змея, свалил им ярема и ги пуснал на свобода.
— Гледайте само да не чуя, че сте направили зло на някого! — извикал след тях Злочестника.
Минало се много време.
Повикал царят Злочестника и му казал:
— Трябва да донесеш жива вода.
А живата вода се пазела от два огромни бивола. Щом видели, че някой се приближава до водата, те се спускали от двете страни и смазвали нещастника.
Злочестника се съгласил:
— Добре, ще отида. Дайте ми само съд, в който да донеса живата вода.
Донесли му две стомни — по двадесет ведра едната, но той ги чукнал една в друга и ги стрил на прах.
— Какво, да не би да съм дете! — извикал той. — Мене ме е срам да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи!
Донесли му два огромни казана. Чукнал ги той един в друг и ги стрил на прах.
Домъкнали му два меха от биволска кожа, по хиляда ведра единият. Метнал ги Злочестника на рамо и тръгнал за жива вода.
Видели го двата бивола, спуснали се към него — още малко и ще го смажат. Хванал ги Злочестника за рогата и навел главите им към земята.
После изтръгнал цял явор и направил от него ярем за биволите. Извил две други дървета, завързал с тях напълнените с жива вода мехове и накарал биволите да ги влачат след себе си. Съобщили на царя:
— Злочестника се върна жив и здрав. Впрегнал е биволите и с тях е докарал жива вода.
Погледнал царят биволите и едва не се пръснал от яд.
— Аз едва изхранвам този Злочестник, а сега и биволите ли да храня? Кажете му да ги пусне!
Свалил Злочестника ярема от биволите, ударил ги веднъж-дваж с тояга по слабините и ги пуснал.
— Вървете си и си живейте на воля.
А царят продължил да мисли къде да изпрати Злочестника и как да го погуби.
Имало на едно място нива. Тя била на Илия Гръмовержец. Нивата била голяма — сто дни работа имало на нея. Заградена била с ограда, а вътре — цялата засята с пшеница. Царят заповядал на Злочестника:
— Откарай моето стадо овце да попасе в нивата на Гръмовержец Илия.
Подкарал Злочестника овцете към нивата. Пуснал ги вътре, а сам легнал и заспал.
Погледнал Илия и що да види — плъзнали из нивата му овце и пасат ли, пасат житото. Пратил той градушка. Заудрял град, всички клони на буките окършил, избил цялото стадо. Само една овца се скрила под един храст и така се спасила.
А Злочестника гладник спи и хич не иска да знае.
Гърми, трещи Илия, не може да разбуди гладника. Разсърдил се той, слязъл на земята, нахвърлил се върху гладника и го притиснал към земята.
Чак тогава се събудил Злочестника, сграбчил Илия, тръшнал го на земята и седнал отгоре му.
— Пусни ме! — помолил се Илия.
Гладникът не го пущал.
— Пусни ме! — повторил Илия.
— Ще те пусна, ако ме благословиш да не ям толкова — казал Злочестника гладник.
Благословил тогава Илия Злочестника да се насища с половин хляб, половин кило месо и половин кана вино. Злочестника пуснал Илия.
Сега вече той можел да иде при баща си и майка си — не се страхувал, че ще ги подяде.
Отишъл, поживял при тях, ала му станало скучно в къщи. Дощяло се на момъка да отиде да повоюва, силата си да изпита.
Речено-сторено. Тръгнал той. Вървял, що вървял, изминал това царство и навлязъл в друго.
Гледа — насреща му иде змей и носи цяла планина, като че ли топка държи в ръцете си.
Спрял се Злочестника и попитал:
— Къде си понесъл тази планина?
— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.
Грабнал Злочестника планината, засилил се и я прехвърлил през три планини.
— Е, брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.
— Брат — отвърнал змеят.
Побратимили се те и тръгнали заедно.
Вървели, колкото вървели, гледат — друг змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел първият змей.
— Къде бързаш, приятелю, и защо мъкнеш тази планина, когато на мене и колчанът ми тежи? — казал Злочестника.
— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.
Грабнал Злочестника планината, засилил се и я запратил през две планини.
— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.
— Брат — отговорил змеят.
Побратимили се те и тръгнали заедно.
Вървели, що вървели, гледат — още един змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел вторият змей. Злочестника го попитал:
— Стой, приятелю, защо мъкнеш такава тежест? Аз вървя с празни ръце и толкова съм уморен, че съм готов да си снема колчана.
— Искам да изпитам силата на Злочестника, който живее при царя. Казват, че бил много силен — отвърнал змеят.
— Няма защо да ходиш далеко — казал Злочестника, грабнал от него планината, засилил се и я хвърлил през една висока планина.
— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал го той.
— Брат — отговорил змеят.
Побратимили се и четиримата тръгнали заедно.
Вървели, вървели, много ли, малко ли, но стигнали до владенията на Белия змей. Навлезли в гората. Нямали нито храна, нито огън. Тогава Злочестника казал:
— Идете и намерете отнякъде хляб и дърва.
А змейовете се боели, от страх просто треперели.
— Ако ще и да умрем от глад, но няма да отидем при Белия змей — заявили те.
— Добре, тогава ще отида сам — казал Злочестника и тръгнал.
Вървял, колкото вървял, гледа — в далечината дим. Запътил се той към дима. Стигнал до една къща, а насреща му — майката на Белия змей. Злочестника й казал:
— Майко, в името на всички майки и деца ти се моля, дай ми хляб и огън, гладен съм.
— Кой си ти? — попитала го майката на Белия змей. — Тук птичка не смее да прехвръкне, всички се страхуват от моя син. Как си се осмелил да дойдеш тук? Бягай по-скоро и се спасявай, докато не е дошъл змеят от лов, ще те изяде.
— Накъде ходи той на лов? — попитал я Злочестника. Посочила му бабичката накъде ходи на лов змеят и добавила:
— Ако успееш да преминеш реката, ще останеш жив, не успееш ли, няма да се спасиш от змея.
Тръгнал Злочестника право нататък, където ходел на лов Белия змей. Гледа — връща се от лов Белия змей на кон. На едното му рамо виси елен, а на другото — цял явор. Язди и мърмори нещо под носа си. Скрил се Злочестника под моста и изведнъж, като се подал напред, извикал:
— Хей!
Конят се изплашил и сякаш замръзнал на място. Разсърдил се змеят. Подканил коня да върви, но конят не искал да пристъпи, боял се.
— Ах, ти, безделнико такъв! — креснал змеят. — От какво се плашиш? Аз и Злочестника, който живее при царя, мога да убия, без да ми мигне окото!
— Да видим как ще го убиеш. Аз съм Злочестника! — извикал тогаз Злочестника и изскочил изпод моста.
Счепкали се двамата. Поборили се малко, па като грабнал Злочестника змея, издигнал го, тръшнал го на земята и го убил. Вързал го тогава за коня и го откарал при бабичката.