Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака
Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Нищичко си нямал той — ни къща, ни двор.
Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от клони и се заселил в нея.
Събере беднякът наръч сухи дръвца, отнесе ги в града, продаде ги, купи хляб и така живее.
Веднъж той пак отишъл в града с дърва.
Продал дървата, купил хляб и тръгнал обратно. Пъхнал хляба в пазвата си и премръзнал, свит от студ, се помъкнал към своята колиба. Пътят му минавал покрай царския дворец. Видяла го царската дъщеря и казала на баща си:
— Виж, татко, дявол минава.
Погледнал царят, видял, че не дявол, а беден човек минава, и сърдито отвърнал на дъщеря си:
— Съвсем не е дявол, а човек!
— Не, никакъв човек не е — виж колко е черен и окъсан. Дявол е, дявол! — повторила дъщеря му.
Заспорили бащата и дъщерята. Бащата се ядосал и казал на дъщеря си:
— Щом е така, още сега ще се омъжиш за него. Инак — главата ти ще взема.
Изплашила се царската дъщеря. Решила, че все пак е по-добре да се омъжи за сиромаха, отколкото да умре. Прибрала малко дрехи в една бохчичка, изтичала след него и му извикала:
— Ей, човече, почакай!
Обърнал се сиромахът и не повярвал, че такава красавица него вика, а продължавал да си върви, без да се оглежда назад.
Влязъл той в своята колиба, а след него влязла и царската дъщеря. Сиромахът я попитал:
— Защо идваш тук?
Тя му отговорила:
— Защото трябва да се ожениш за мене.
Изплашил се той — защо му е такава жена, как ще я храни — и рекъл:
— Нали виждаш как живея? Продавам дърва — купя комат хляб. С какво ще те храня?
Тя казала:
— Не бой се, аз и себе си, и тебе ще изхраня.
И добавила:
— Вземи тази кърпа — сама съм я тъкала. Тя струва петстотин рубли, цената й е втъкана там. Вземи я и я отнеси на пазара. Като те попита някой колко струва, кажи: цената й е втъкана; продай я и донеси парите.
Сиромахът взел кърпата и я занесъл на пазара.
Един търговец го попитал колко струва кърпата. Сиромахът отвърнал.
— Цената си е на нея.
Търговецът харесал кърпата.
— Хайде да отидем у дома да ти броя парите — казал той. Търговецът завел сиромаха в къщата си, броил му петстотин рубли, нахранил го отгоре на това и го изпратил да си върви. Сиромахът занесъл парите на жена си.
Изтъкала жена му още една кърпа, втъкала в нея същата цена, дала я на мъжа си и му казала:
— Отнеси и нея на пазара.
Отишъл той с кърпата на пазара. Обикалял, обикалял, но не можал да я продаде.
Най-после един човек го запитал колко струва кърпата и му казал:
— Аз нямам пари, но ако искаш, ще ти кажа за нея три умни приказки.
— Не, не я продавам за умни приказки — отговорил сиромахът и върнал кърпата.
Жена му го попитала:
— Никой ли не поиска да я купи?
— Не, един човек искаше да я купи за три умни приказки, но аз не му я дадох — отвърнал мъжът.
Жена му се ядосала.
— Върни се веднага, намери човека и му дай кърпата за трите умни приказки.
Мъжът пак отишъл на пазара. Търсил, търсил онзи човек, най-после го намерил и му казал:
— Ще ти дам кърпата за трите умни приказки.
— Да вървим — отговорил човекът.
Той го завел у дома си и му рекъл:
— Първата е — не казвай нищо, без да помислиш, а най-напред помисли и тогава кажи. Втората е — ако набедят пред тебе някого, каквото и да ти кажат за него, дори и това, че той иска да те убие, не бързай да го изкажеш, а най-напред провери добре истина ли е. Третата е — ако си до река и към тебе се приближи човек и те попита има ли там брод, не бързай да казваш, че има, та да тръгне човекът и се удави, а кажи, че не знаеш: нека сам провери. Това са моите три умни приказки.
Дарил човекът сиромаха и го изпратил да си върви.
Отишъл си сиромахът в къщи и повторил на жена си трите умни приказки. Жена му казала:
— Гледай да запомниш добре всичко, ще ти потрябва. А сега потърси някъде работа. Щом спечелиш пари, ще ги донесеш, ще купим чифт волове и ще заживеем добре.
Съгласил се сиромахът и тръгнал за града. По пътя срещнал трима търговци.
— Здравей — казали му търговците.
— Здравейте и вие — отговорил сиромахът.
— Ще ни станеш ли слуга?
— Защо не, ще ви стана.
— Колко да ти плащаме годишно?
— Шестдесет рубли.
Търговците му платили за цяла година предварително.
— Ето ти парите, изпрати ги в къщи.
Сиромахът взел парите и ги изпратил на жена си по един земляк, а сам тръгнал с търговците.
Вървели те три дни и три нощи, но никъде по пътя не видели вода.
Тръгнали по една планинска пътека и чак отвъд планината в един дълбок дол имало вода.
Търговците дали на своя слуга една стомна и му казали:
— Там в дола има вода, иди и донеси!
На сигурна смърт го пратили те — за една стомна вода сиромахът трябвало да загине.
Стигнал той до водата, гледа — пред него стои левент юнак, въоръжен от главата до петите, и си играе с една жаба, забавлява се.
Юнакът забелязал сиромаха и го попитал:
— Я ми кажи, братко, кой е по-красив — аз или тази жаба?
А жабата подскачала на рамото му, играела си там.
Сиромахът поискал веднага да каже това, що му било на езика, но си спомнил съвета — да не говори, преди да помисли, и се замислил. И не сама се замислил, но дори отстъпил три крачки назад от страх — ами ако юнакът се разсърди, като му каже, че е по-красив от жабата, и ме убие! Не, тук сигурно има нещо.
А юнакът го подканил:
— Казвай де, защо мълчиш?
Сиромахът решил на ума си: „Не, по-добре да му кажа, че жабата е по-красива от него“ — и рекъл:
— Жабата е по-красива!
Точно това и трябвало на юнака. Щом сиромахът му казал, че жабата е по-красива от него, жабешката кожа се разпукала и от нея излязла невиждана още под слънцето хубавица.
Зарадвал се юнакът хубавец и почнал да прегръща и целува сиромаха.
— Колко хора погубих край тази вода, докато получа такъв отговор, та да се освободи от магията омагьосаната хубавица! Върви и кажи сега на всички, че водата е свободна. Отивам си оттук.
На прощаване юнакът му подарил три чудесни гранатови камъка и златен женски пояс и му казал:
— Вземи тези камъни, те ще ти потрябват, ако ли пък имаш жена, нека препаше пояса, ще й се роди златокъдрав син.
Сбогувал се той със сиромаха и си тръгнал със своята хубавица.
Сиромахът увил в една дрипа гранатовите камъни и златния пояс и ги изпратил на жена си по един земляк. После напълнил стомната с вода и отишъл при търговците. Учудили се те, че той се връща жив и здрав, и го попитали:
— Имаше ли някой при водата, или не?
— Имаше, но си отиде — отговорил сиромахът, — водата е вече свободна.
Всички почнали да прегръщат сиромаха и да му се чудят:
— Какво си му казал, че е освободил водата? Колко години вече се мъчим без вода!
А в това време землякът занесъл на жената на сиромаха загънатото в дрипата богатство.
Разчупила жената единия от гранатовите камъни и само с половината от него изградила прекрасен град с дворци и градини.
Пуснала тя в полето стада коне, овце и биволи, пазарила коняри, овчари и биволари. Заживяла си така и зачакала своя мъж.
Изслужил сиромахът своята година. Търговците го възнаградили с още пари за добрата му служба и го освободили. Не им трябвал слуга: водата била вече свободна, а те само заради нея наемали слуги.
Тръгнал сиромахът за вкъщи, към своята плетена колиба.
По пътя си срещнал стада биволи.
— Чии са тези стада?
Назовали му неговото име.
Обидил се сиромахът, ядосал се дори помислил, че му се подиграват, но не казал нищо и продължил пътя си.
По-нататък срещнал стада овце. Попитал чии са и пак му казали, че са негови.
Стигнал до гората, гледа — няма я неговата плетена колиба, а на мястото й се издига огромен дворец.
Замислил се сиромахът, а после влязъл в двора.
— Къде живее тази и тази жена? — попитал той за жена си.
— Нашата господарка ли? Ей там на хълма, в двореца — отговорили му хората.
Зачудил се сиромахът — нищо не може да разбере. Заобиколили го от всички страни слуги, взели да го разпитват какво иска, работа ли търси и няма ли да се наеме за ратай.
— Да — казал той, — ще се наема.
Заприказвали всички в един глас, вдигнали голям шум. Едни викали:
— Не ни трябва.
Други:
— Трябва ни.
А един старец, който пасял гъските, рекъл:
— Аз ще го взема да наглежда гъските.
Взели сиромаха на работа.
Изминал така цял месец. Сиромахът работел, пасял гъските. Веднъж той казал на стареца:
— Искам да видя господарката.
— Аз не смея да отида при нея — отговорил старецът, — но може да пратим внучката ми.
Изпратили момичето и му поръчали:
— Кажи на господарката, че един човек работи тук вече цял месец и иска да я види.
Момичето отишло и казало, каквото му поръчали. Господарката излязла на балкона. Тя се досетила, че може би нейният мъж се е върнал, и заповядала на слугите да го заведат при нея. А той вървял и си мислел: „Какво ли ще стане?“ Жена му го видяла отгоре, познала го веднага и заповядала:
— Вземете го на ръце и го донесете така, че кракът му да не стъпва по земята.
Притичали слугите, взели го на ръце, почнали да викат в негова чест, а скришом го щипели от яд, че на простия гъсар се отдават такива почести. Отнесли го при господарката.