Трима братя — трима царе
Имало едно време в едно царство мъж и жена. Те имали трима сина.
Мъжът ходел в гората, събирал съчки и сухи клони, товарел ги на магарето, откарвал ги в града и ги продавал. Така прехранвал жена си и децата.
Веднъж през лятото децата помолили баща си:
— Татко, вземи ни и нас в гората!
Бащата отначало не искал да ги вземе, но после се съгласил.
Щом стигнали в гората, децата се пръснали да търсят птичи гнезда.
Покатерило се най-голямото момче на едно високо дърво и намерило в едно гнездо две много красиви яйчица. Момчето взело яйчицата, показало ги на баща си и рекло:
— Татко, да занесем тези яйца на пазара и да ги продадем. Ще вземем за тях пари.
Бащата отвърнал:
— На кого са притрябвали тези яйца, синко?
Но момчето не го оставяло на мира и продължавало да го моли.
Бащата си помислил: „Може пък наистина някой да ги купи, макар и за развлечение“ — и се съгласил.
На другия ден сиромахът отишъл на пазара. Занесъл той дърва. Взел със себе си и яйчицата. Продал дървата, извадил от кошничката двете яйчица, взел ги в ръка и обиколил два пъти пазара. Никой и не погледнал яйчицата. Само един търговец ги видял и си казал на ума: „Защо ли ги носи? Кой ще му ги купи? А може би крият някаква тайна или имат някаква сила?“
И той попитал:
— Колко искаш за тези яйца?
Сиромахът помислил: „Че защо му са яйцата на търговеца? Изглежда, че на смях ме пита“ — и отговорил:
— Остави, и без това няма да ги купиш.
А търговецът си помислил: „Сигурно са много скъпи“ — и казал:
— Защо, да не мислиш, че нямам пари? Казвай, колко струват?
— Я ме остави, защо питаш напразно? Нали виждам, че не си купувач! — повторил сиромахът.
Търговецът си казал: „Сигурно не вярва, че имам пари“. Извадил цяла шепа монети и ги хвърлил в кошничката на бедняка.
— Ето, дай ми ги!
Тогава сиромахът се замислил: „Търговецът не е глупав да си хвърля парите на вятъра. Изглежда, че яйчицата наистина са скъпи, затова бърза да ги вземе.“
— Остави, не ги продавам, какво си се заловил за мене? — отказал му пак той и отминал.
Тръгнал търговецът след него и започнал да му предлага все по-голяма и по-голяма цена. Но сиромахът не искал и не искал да ги продаде. Занесъл ги той в къщи и казал на жена си:
— Вземи, жено, тия яйчица и ги скрий, а като се разклопа нашата кокошка, сложи ги под нея, та да видим какво ще се излюпи.
Търговецът пък намерил в това време един голобрад измамник, дал му магарета, натоварени с ядене и дрехи, и го изпратил в селото на сиромаха, като му поръчал:
— Закарай всичко това на този и този човек, но внимавай. Не вземай пари, а го замени само срещу двете яйца.
Подкарал голобрадият магаретата със стоката и отишъл в дома на сиромаха.
Излязъл сиромахът, поискал да си купи нещо, но голобрадият му казал:
— Не продавам срещу пари, а само срещу онези яйца.
— Не — отвърнал сиромахът, — ако искаш, продай ми, но яйцата не давам.
Така измамникът си отишъл с празни ръце. По пътя той си рекъл: „Защо ли моят господар дава толкова стока? Навярно в тези яйца се крие голяма сила.“
Решил той да получи на всяка цена яйцата. Преселил се близо до къщата на сиромаха и почнал да прелъгва жена му:
— Защо си се свързала с такъв стар и беден мъж? Омъжи се за мене.
Жената не искала и да чуе измамника. А през това време кокошката легнала да мъти. Жената сложила при другите яйца и онези две яйчица.
На другия ден какво да видят — всичките яйца станали блестящи и прозрачни като стъкълца.
Извадил сиромахът стъкълцата яйца, гледа и не може да разбере каква е тая работа, защо светят и блестят толкова.
Взел той три от тях и ги отнесъл в града при един златар.
— Искаш ли да купиш тези стъкълца?
Погледнал майсторът и що да види — не били стъкълца, а блестящи брилянти. Зарадвал се той и попитал:
— Даваш ли ми и трите за две хиляди?
Сиромахът си помислил, че той се подиграва с него, засмял се и рекъл:
— Хайде, давай!
Наброил му златарят две хиляди, дал му сиромахът стъкълцата и хукнал радостен към къщи.
Построил той нова къща и заживели безгрижно и богато. Колкото и яйца да сложели при онези две яйчица, веднага се превръщали в скъпоценни камъни. Сиромахът ги вземал и ги продавал.
Скоро от яйчицата се излюпили два гълъба. Всички в къщи се грижели за гълъбите и треперели над тях.
А голобрадият не оставял на мира жената на сиромаха и все я подлъгвал. Сега тя вече живеела в богатство и разкош и нямала толкова много работа. Взела да се поддава на думите му, обикнала го и се отдръпнала от мъжа си.
Веднъж голобрадият й казал:
— Няма да се оженя за тебе, ако не заколиш двата гълъба и не ми дадеш да ги изям.
Тя решила да убие гълъбите и заповядала на слугинята:
— Заколи двата гълъба, изпечи ги и ги поднеси на масата.
Слугинята заклала гълъбите, изпекла ги, но не ги поднесла на господарката си, а дала да ги изядат децата — тримата синове на сиромаха. За господарката си пък заклала две пилета и й ги поднесла.
Голобрадият разбрал това и казал:
— Това не са гълъбите!
Господарката извикала слугинята:
— Къде са гълъбите? Къде си ги дянала?
Слугинята се изплашила и отговорила:
— Бях излязла от стаята и децата ги изяли.
Жената казала на голобрадия:
— Какво да правим сега? Децата изяли гълъбите.
— Заколи децата и ми дай техните сърца! — рекъл голобрадият. — Ако направиш това, ще се оженя за тебе, инак ще си отида и няма да ме видиш вече.
Слугинята чула това, съжалила децата и им казала:
— Бягайте по-скоро от къщи, защото ще ви погубят!
Изплашили се момчетата и избягали.
Вървели те, колкото вървели — стигнали до един кръстопът, от който се разделяли три пътя. Спрели и се замислили, по кой път да тръгнат? Най-големият казал:
— Да тръгнем надясно.
Средният казал:
— Да тръгнем по средния път.
А най-малкият казал:
— Ние сме трима и пътищата са три — да тръгнем поотделно, да си опитаме късмета, а после отново ще се намерим.
Сбогували се братята и всеки тръгнал по своя път. Най-големият брат вървял, вървял и стигнал до едно далечно царство. Видял къщата на един ковач. Приближил се и помолил ковача:
— Чичо, уморен съм и съм гладен. Дай ми да хапна и да си почина. Ще ти се отплатя с работа.
Ковачът нямал деца. Зарадвал се той на такъв добър момък и повикал жена си:
— Дай му да хапне и да си почине, навярно бог ни го изпраща на стари години.
Зарадвала се жена му, поканила момъка, дала му да се нахрани и му постлала да си легне. Спал той три дни и три нощи, без да се събуди.
На третия ден сутринта жената се приближила до него и решила да го събуди. Дръпнала завивката и какво да види — той лежал целият в злато и скъпоценни камъни.
Гълъбите имали такава сила — който ги изяде, все в злато и скъпоценни камъни щял да лежи.
Жената повикала мъжа си и му показала момъка. Събрали двамата цялото това богатство и го скрили.
Така всяка нощ те събирали и скривали златото и скъпоценните камъни, а момъкът не подозирал нищо.
Средният брат също стигнал до едно царство. По пътя си срещнал един търговец.
— Гладен съм и съм уморен. Нахрани ме и ме остави днес да си почина, а после ще ти служа, както ми заповядаш — казал му момъкът.
Търговецът го харесал и си помислил, че ще има полза от него. Завел го в къщи и казал на жена си:
— Дай му да се нахрани и му постели да си легне. Утре ще го взема на работа.
На сутринта момъкът не се събудил.
Отишла жената на търговеца да го разбуди, дръпнала завивката и какво да види — лежи той целият в брилянти. Извикала жената мъжа си. Събрали всичкото това богатство и го скрили.
После разбудили момъка, нахранили го, напоили го и го облекли богато. Живеел си той така, а те всяка нощ събирали от леглото му брилянтите и ги криели. Не знаел нищо за това и средният брат.
Най-малкият брат също вървял, вървял и стигнал най-после до едно царство. Срещнал там една стара жена — вдовица, и я помолил:
— Стрино, гладен съм и съм уморен; колко дни вече вървя самичък! Дай ми да се нахраня и ме остави да поспя до утре, а после ще ти служа, както кажеш.
Приела го старицата, нахранила го и му постлала да си легне. На сутринта момъкът не се събудил.
Изплашила се старицата да не му се е случило нещо. Приближила се до него, а той лежи целият в скъпоценни камъни. Събрала тя това богатство и го скрила. След това събудила момъка и го изпратила в гората за дърва.
Така заживял и най-малкият брат. Работел той на старицата, а тя всяка нощ събирала брилянтите и нищо не му казвала. Веднъж царят на този град разгласил:
— Всичките ми поданици да дойдат пред двореца. Ще пусна един гълъб и на когото кацне, нему ще дам единствената си дъщеря за жена и ще му завещая царството си.
Всички изпълнили заповедта и отишли пред двореца, а старицата се уплашила да не би гълъбът да кацне на момъка и тя да го изгуби заедно с цялото му богатство. Заключила го в къщи и му казала:
— Седи си тук и не излизай, каквото и да се случи! — А сама отишла да види какво ще стане.
Излязъл царят и пуснал гълъба.
Хвръкнал гълъбът над тълпата, обиколил я цялата, но не кацнал на никого, а полетял към къщата на старицата и почнал да кръжи над покрива й.
Царят изпратил слугите си да разберат каква е тази работа. Отишли слугите и намерили в къщи заключения момък. Доложили на царя.