Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна

Живял някога в далечна страна един много богат цар. Веднъж той казал на ловците си:

— Идете на лов и убийте първия срещнат звяр!

Тръгнали ловците. Повървели малко и не щеш ли, сред една поляна зърнали сърна. Прицелили се да я убият, както им бил заповядал царят, но какво да видят — под нея едно момченце бозае от вимето. Забелязало детето пушките, пуснало вимето, прегърнало сърната през шията и почнало да я милва.

Смаяли се ловците.

Взели те със себе си момченцето, завели го при царя и му разказали всичко.

А този цар имал син, връстник на това момченце. Кръстил царят двете деца заедно и нарекъл намереното в гората момченце Еленко.

Расли заедно царският син и Еленко, спели в една стая, кърмила ги една кърмачка.

Не растели те с години, а с дни. Станали на деветнадесет години. Радвал се царят, че имал двама сина.

Излезли веднъж момците на полето с лъковете си. Пуснал царският син стрелата си, а пред тях една бабичка носела стомна с вода и стрелата счупила дръжката й.

Обърнала се бабичката и казала:

— Да те прокълна, няма да те прокълна, ти си единствен син на майка и на баща, но нека в сърцето ти пламне любов към Елена Прекрасна.

Еленко се почудил: „Какво приказва тя?“

А царският син от този ден само за Елена Прекрасна мислел. Пламналата в сърцето му любов не му давала мира.

Какво да прави? Минали се три недели. Ходел момъкът ни жив, ни умрял, страдал от любов към девойката, която никога не бил виждал.

Еленко му казал:

— Да умра, братко, ако не ти доведа Елена Прекрасна.

Отишъл той при царя и му рекъл:

— Татко, заповядай на ковача да ми изкове железни обуща и железен лък и стрели. Трябва да търся Елена Прекрасна.

Бащата се съгласил. Изковали на Еленко железен лък и стрели, тежки сто кила железни обуща и той тръгнал на път заедно с царския син. На прощаване Еленко казал на своя втори баща:

— Не се страхувай, татко. Където съм аз, там няма от какво да се плашиш. Чакай ни две години. Ако се върнем, ще се върнем победители, не се ли върнем — знай, че вече не сме между живите!

Вървели, вървели двамата, навлезли в гъста и непроходима гора. Гледат по едно време — сред гората се издига висока скала, а върху скалата — огромен замък. Пред него имало прекрасна овощна градина. В тоя замък живеели петоглави и деветоглави змейове.

Царският син казал на Еленко:

— Уморен съм, братко, да си починем тук малко.

— Добре — съгласил се Еленко.

Царският син си легнал и задрямал. Еленко му казал:

— Ти полежи и си почини, а пък аз ще отида в градината и ще ти донеса най-хубавите плодове.

Не като брат, а като баща се грижел Еленко за приятеля си. Влязъл той в градината, приближил се до най-хубавото ябълково дърво и почнал да бере ябълки.

Изневиделица изскочил един деветоглав змей и се развикал:

— Кой си ти, че се осмеляваш да влизаш в моята градина? Тук птичка не смее да прехвръкне в небето и мравка да пропълзи по земята, всички се боят от мене!

— Аз съм Еленко! — извикал момъкът.

Стъписал се змеят. Изръмжал само от злоба. Змейовете знаели, че щом на света се появи синът на сърната, ще настъпи техният край.

Изплашили се те, разбягали се и се изпокрили кой къде свари.

Избил ги Еленко всичките, само един петоглав змей останал жив, скрит на тавана.

А царският син продължавал да спи на сянка.

Очистил Еленко замъка от змейовете и отишъл да разбуди брат си. Настанили се двамата в замъка, разхождали се из градината и се забавлявали.

А петоглавият змей — Бабаханджоми — седи на тавана и трепери от страх. Престрашил се най-после, измъкнал се от скривалището си, слязъл долу и казал на Еленко:

— Не ме погубвай, брат ще ти стана. Цялото ни богатство нека бъде твое.

Усмихнал се Еленко и се съгласил.

— Какво ви е накарало да скитате по света, да обикаляте села и градове? — попитал го след малко петоглавият змей.

Еленко му отговорил:

— Имаме една работа. Ако не я свършим, ще погубя и тебе, както погубих другите змейове. Търсим Елена Прекрасна. И ти трябва да я търсиш заедно с нас!

Бабаханджоми имал малка къщица, която слагал на гърба си и я пренасял, където си иска. Той казал на братята:

— Седнете в моята къщица и да тръгнем да търсим Елена Прекрасна. Само че тази работа не е лесна. Не сте вие първите, които сте тръгнали за нея!

Седнали те и змеят полетял. Пътували така около три месеца и стигнали до една река.

— Уморен съм — рекъл царският син на Еленко, — да си починем!

А Бабаханджоми бил още по-уморен. Излезли братята от къщицата, седнали край реката да починат.

По едно време ожаднели, напили се с вода, а тя била солена. Еленко се почудил:

— Защо ли е солена тази вода?

— Това не е вода, а сълзи — обяснил Бабаханджоми. — По-нагоре живее един петоглав змей. Той също обича Елена Прекрасна, но не може да я намери. Гори той от тази любов като в огън, а сълзите му като река текат.

Почудил се Еленко и казал:

— Да не ме казват Еленко, ако не намеря Елена Прекрасна и не оженя брат си за нея.

Отишли те при този змей и Еленко го попитал:

— Кажи, много ли обичаш Елена Прекрасна?

Заплакал змеят, сълзи като река се леят от очите му. Еленко му обещал:

— Добре, ще ти я покажем на връщане.

Продължили по-нататък. Изминали се още няколко месеца, а те все пътуват. Където срещнели звяр, убивали го и го нарязвали, но храната им все свършвала. Стигнали така до една горичка. За Елена Прекрасна все още нищичко не знаели.

Еленко казал:

— В далечината виждам селце. Ще отида да разпитам, може пък там да знаят къде да търсим Елена Прекрасна.

Бабаханджоми и царският си и останали в къщицата, а Еленко тръгнал. Видял той в малка колибка една бабичка и я попитал:

— Бабо, като на майка ти се моля, кажи ми, знаеш ли къде да търсим Елена Прекрасна и в кой замък живее тя?

Смаяла се бабичката. Тя знаела колко е трудно да се намери Елена Прекрасна и не можела да се начуди, че момъкът така просто говори за това.

— Много трудна е тази работа, синко — рекла тя. — Види се, че не знаеш това. Цар Вятър обича Елена Прекрасна, следи я и иска да я открадне. Ето защо държат тази красавица с девет ключа заключена — слънчев лъч не я вижда, от страх да не я откраднат.

Все пак тя му разказала къде се намира замъкът на Елена Прекрасна. Там имало голяма градина с висока ограда, а навътре в градината се издигал замък, в който живеела Елена Прекрасна с родителите си.

— А как да стигнем до нея? — запитал Еленко. — Брат ми иска да я вземе за жена!

— Ох, мъчна е тази работа — отговорила бабичката. — Мнозина искат да се оженят за нея, няма да я дадат на твоя брат. Три задачи задава тя на момците. Ако ги изпълнят, ще се омъжи, ако ли не — ще ги погуби!

Усмихнал се Еленко и си помислил: „Какво ли ще измисли тя, което да не можем да изпълним?“ След това се върнал при брат си и Бабаханджоми. Натоварил змеят на гърба си къщичката с Еленко и царския син и тръгнал.

Стигнали най-после до замъка.

Еленко избързал напред. А майката на Елена Прекрасна била магьосница — можела и да умъртви, и да съживи човека.

Видяла тя Еленко, а той бил такъв юнак и такъв хубавец — да му се ненагледаш!

— Кой си ти и какво търсиш тук? — попитала го тя.

— Идвам като приятел, а не като враг — отвърнал Еленко.

— Какво искаш?

— Искам да взема вашата Елена Прекрасна за жена на моя брат.

А Елена имала трима братя. И тримата били в това време на лов в гората.

— Остани тук — казала майката на Елена Прекрасна. — Почакай братята й, ще поговорите с тях и ще решите!

Седнал Еленко в градината и зачакал да си дойдат братята.

В същото време царският син и Бабаханджоми очаквали Еленко да се върне и много се страхували да не би цар Вятър да го нападне и да го погуби. Решили те да тръгнат и да узнаят какво се е случило.

Щом се стъмнило, братята на Елена Прекрасна се задали. Единият носел цял елен, другият — сърна, а третият — цяло дърво за горене.

Подушили, че има чужд човек, и попитали майка си:

— Кой е тук?

— За добро е дошъл той, деца, не го закачайте — отвърнала майката.

В това време Бабаханджоми довел царския син. Стои царският син и чака какво ще стане.

Седнали братята на Елена Прекрасна да дерат елена. Докато те се справят с единия крак, Еленко бърже-бърже одрал целия елен. Смаяли се братята.

Седнали да вечерят. Еленко вземал такива огромни парчета месо, че братята се чудели.

Навечеряли се всички и легнали да спят. На сутринта Елена Прекрасна казала:

— Ако царският син изпълни моите три задачи, ще стана негова жена, инак няма да се съглася.

Завели царския син при красавицата. Заприказвала тя с него, а той мълчи, звук не издава. Майката на Елена Прекрасна го замаяла, омагьосала и той нищо не разбирал. Стоял горкият като вкаменен.

— Махни се! — изпъдила го красавицата.

Излязъл той като пиян. Изтичал при него Еленко и го попитал:

— Е, какво ти каза тя?

— Не зная, братко, нищо не разбрах.

Разсърдил се Еленко и отишъл пак да моли красавицата да приеме тя втори път царския син.

Елена Прекрасна се съгласила, но момъкът и втория път мълчал и пак излязъл от стаята й като насън.

Разказал Еленко всичко това на Бабаханджоми. Наговорили се те и склонили красавицата да приеме царския син за трети път, но той пак стоял като вкаменен — пак го била омаяла магьосницата. Приближил се тогава Бабаханджоми, извадил листче с предварително написаните вълшебни думи, които спасявали от магия, и го хвърлил в стаята, където Елена Прекрасна била поканила момъка.