Сандра Браун

Пламъци

ГЛАВА ПЪРВА

Открай време не си падаше особено по котки.

Проблемът в момента обаче беше, че жената, която се бе излегнала до него, мъркаше като същинска котка. От гърлото, та чак до корема, цялата потръпваше от дълбоко задоволство. Имаше тесни, скосени очи и плавни, гъвкави движения. Не вървеше, а се прокрадваше на пръсти. Любовната й игра представляваше внимателно отработена програма — тя ту се протягаше, ту се търкаше в него като разгонена котка която достигна върха, започна да крещи и да дере раменете му.

Котките изглеждаха коварни и подли същества и според него не заслужаваха доверие. Винаги се чувстваше притеснен, щом трябваше да остави някоя зад гърба си.

— Как се представих? — Гласът й бе не по-малко зноен от нощта зад надиплените щори на прозореца.

— Нали не си ме чула да се оплаквам?

Другото, което Кий Такет мразеше, беше да прави оценки след акта. Ако изживяването е било приятно, приказките бяха излишни. Ако ли не, колкото по-малко се дрънкаше за това, толкова по-добре.

Тя взе шеговития му отговор за комплимент и изпълзя от широкото легло. Прекоси гола стаята до претрупаната си тоалетна масичка и запали цигара със скъпа запалка.

— Искаш ли една?

— Не, благодаря.

— Нещо за пиене?

— Ако ти е подръка. И може да стане набързо.

Вече отегчен се взираше в кристалния полилей насред тавана. Крещяща и очебийно грозна вещ. Изглеждаше прекалено голяма за спалнята, дори когато светлините зад стъклените капки мъждукаха едва доловимо.

Потресаващият розов килим бе не по-малко отблъскващ, а преносимото месингово барче беше претъпкано с натруфени кристални гарафи. Тя му наля чашка бърбън.

— Не е нужно да бързаш — подметна му с усмивка. — Мъжът ми го няма в града, а дъщеря ми ще спи при приятели.

— От какъв пол?

— От женски. За бога, та тя е само на шестнайсет години!

Не би било кавалерско от негова страна да й напомня, че тя самата бе получила славата на лесно достъпно момиче много преди тази възраст. Замълча си, беше му безразлично.

— Мисълта ми е, че можем да останем до сутринта. — подаде питието на Кий и приседна до него, отърквайки се с бедро.

Той се надигна от възглавницата с копринена калъфка и отпи от неразреденото уиски.

— Трябва да се прибирам. В града съм от… — погледна ръчния си часовник — от три часа и половина, а още не съм се веснал у дома.

— Ти каза, че не те очакват тази вечер.

— Да, ама обещах да се прибера в най-скоро време.

Тя нави един тъмен кичур от косата му около пръста си.

— Но не си предполагал, че още с влизането си в града ще налетиш на мен в „Палмата“, нали?

Той пресуши питието си и й подаде празната чаша.

— Странно защо я наричат „Палмата“. На триста мили околовръст няма кьораво палмово дърво. Често ли прескачаш там?

— Доста.

Кий също се ухили дяволито.

— Щом мъжлето ти изчезне от града?

— И щом скуката в тая теснотия почне да ме души. А Бог ми е свидетел, това се случва почти всеки ден. Обикновено си намирам интересна компания в „Палмата“.

Той хвърли поглед към пищните й гърди.

— Да, бас държа, че е така. Обзалагам се, че адски се забавляваш, като гледаш как мъжете в цялото заведение се възбуждат и натопорчват.

— Толкова добре ме познаваш. — Тя се изсмя дрезгаво и се наведе, за да докосне с влажните си устни неговите.

Той извърна глава.

— Въобще не те познавам.

— Ама, това не е вярно, Кий Такет. — Тя се отдръпна с нацупен вид. — Учили сме в едно училище.

— Учил съм с куп дечурлига. Което не значи, че сме били на нещо повече от „здрасти“.

— Но ти ме целуна.

— Лъжеш. — Загърбил кавалерството, добави: — Не исках да се редя на опашка, затова никога не съм те канил на среща.

Лукавите й очички се присвиха от злоба, която светкавично се стопи. Както бързо извади ноктите си, тъй мигновено ги прибра.

— Е, да, вярно е, че никога не сме излизали заедно — измърка тя. — Но една петъчна вечер, след победата над „Глейдуотър“, се зададохте наперено с отбора откъм футболното игрище. Аз и моите приятели, както и почти всички от Идън Пас, се наредихме отстрани да ви поздравим на път за съблекалните. — Ти — натърти тя и заби нокътя си в голите му гърди — беше най-готиният пич от всички пичове. Ти беше най-сладък, а фланелката ти — най-мръсна и, естествено, момичетата до едно смятаха, че си най-неотразим. Струва ми се, че и ти мислеше така.

Направи пауза, за да му даде възможност да отговори, но Кий я изгледа равнодушно. Спомняше си десетки такива петъчни вечери като тази, която тя току-що бе описала. Предигровата нервна треска и след победната екзалтация. Ослепителния блясък на светлините из стадиона. Отмерения ритъм на маршовата музика. Дъха на пресни пуканки. Агитката. Аплодиращите тълпи.

И Джоди, която викаше най-силно от всички. Викаше за него. Това беше много отдавна.

— На минаване покрай мен — продължи тя — ти изведнъж ме сграбчи през кръста, вдигна ме във въздуха, привлече ме към себе си и ме млясна по устата. С все сила. Досущ като варварин.

— Хмм. Сигурна ли си?

— Сигурна съм я! Нали веднага си пуснах мъзгата. — Надвеси се над него, притискайки зърната си към гърдите му. — Твърде дълго чаках да довършиш започнатото едно време.

— Радвам се, че бях на вашите услуги. — Шляпна я по дупето й и се изправи. — Ще офейквам. — Пресегна се зад нея за дънките.

— Наистина ли си тръгваш? — попита изумена.

— Аха.

Тя се намръщи и ядно смачка цигарата си в един пепелник на нощното шкафче.

— Кучи син — измърмори. Сетне възприе друга тактика, стана от леглото и дръпна дънките му, преди той да успее да ги обуе. Похотливо се блъсна в слабините му.

— Късно е, Кий. Всички у майчето ти сигурно дълбоко спят. По-добре остани с мен тази нощ. — Пъхна ръка между бедрата му и взе да го гали, дръзко и с вещина, взирайки се безсрамно в лицето му, докато пръстите й търсеха отклик. — Страшно ще се минеш, ако не опиташ една от специалните ми закуски.

Устните на Кий трепнаха присмехулно.

— Поднесена в леглото?

— И още как. С всички кусури. Аз дори… — Тя млъкна внезапно, ръцете й неволно го стиснаха и той направи гримаса.

— Ей, по-полека! Това са семейни скъпоценности.

— Шшт! — Тя го пусна и изтича на пръсти до отворената врата на спалнята. В момента, в който стигна до нея, се разнесе мъжки глас:

— Сладурче, прибрах се!

— По дяволите! — Без капка следа от предишната изкусителна нега, тя се обърна към Кий: — Трябва да изчезваш — изсъска му. — Веднага!

Кий вече бе нахлузил дънките и се наведе да потърси ботушите си.

— И как предлагаш да стане тая работа? — Попита шепнешком.

— Сладурче? Горе ли си? — Кий чу стъпки по мраморните плочки във входното антре, сетне по килима на стълбите. — Свърших рано и реших да се прибера вкъщи още тая вечер, вместо да чакам до сутринта.

Тя заблъска Кий като обезумяла към двойните остъклени врати в другия край на стаята. Той успя да грабне пътем ботушите и ризата си, отвори ги и се шмугна навън. Едва когато се озова на балкона, си спомни, че съпружеската спалня се намира на втория етаж на къщата. Надникна над парапета от ковано желязо и проумя, че слизането няма да е лесно.

Изруга под нос и набързо прецени положението. Какво пък, по дяволите? Бе изпадал и в по-трудни ситуации. Тайфуни, пукотевици, едно-две земетресения, природни бедствия и човешки сакатлъци. Не му се случваше за първи път и да бъде сгащен от ненадейно завърнал се у дома съпруг. Ще трябва някак да го забаламоса и да се надява, че ще му се размине.

Пристъпи обратно към спалнята, но замръзна на прага. Чекмеджето на нощното шкафче беше отворено. Любовницата му се беше подпряла в леглото и притискаше атлазения чаршаф към брадичката си с едната ръка. С другата държеше срещу него насочен пистолет.

— Какво правиш, по дяволите?

Пронизителният й писък го зашемети. След миг от пистолетът се разнесе изстрел и едва не му пръсна тъпанчетата. Само подир няколко секунди, през които чуваше единствено тежките удари на сърцето си, осъзна, че е прострелян. Погледна обгорената рана от лявата си страна и вдигна невярващи очи към нея.

Стъпките вече тичаха по коридора.

— Слънчице!

Тя отново нададе смразяващ писък. И насочи пистолета.

Внезапно опомнил се, Кий се извърна и в същото време тя гръмна. Помисли си, че този път не го е улучила, но нямаше време да проверява. Метна ботушите и ризата през парапета, прехвърли левия си крак, после десния, закрепи се на ръба за миг и скочи на земята в тъмното.

Строполи се тежко на десния глезен. Болката го прониза първо през прасеца, бедрото и слабините и накрая го блъсна в корема. Премигна няколко пъти задъхан, като се молеше да не повърне и се напрягаше с все сила да не изгуби съзнание, грабна ботушите и ризата и си плю на петите.

Лара подскочи от думкането по задната й врата. Беше потънала в един сладникав стар филм с Бет Дейвис! Намали звука на телевизора с дистанционното и се ослуша. Чукането се повтори, този път още по-силно и настойчиво. Тя отметна пухкавия вълнен шал, с който бе завила коленете си, стана от удобното канапе в дневната и забърза по коридора, като пътем палеше лампите.

Щом стигна в задната стая на клиниката, видя очертанията на мъж зад полуспуснатите минищори на вратата. Предпазливо пристъпи и надникна през един процеп в тях.

На ярката светлина от верандата лицето му изглеждаше восъчнобледо и изкривено. Долната му половина бе скрита от едва набола брада. Няколко непокорни кичура тъмна коса бяха залепнали за челото му от пот. Очите му се взираха през щорите изпод гъсти, тъмни вежди.

— Док? — Той вдигна юмрук и пак заблъска по вратата. — Ей, док, отвори! Оплесках целите ти стълби. — Избърса челото си с опакото на ръката и Лара мерна кръв.