Стивън Бруст

Текла

На Стивън Байко, Том Хенехан, Джордж Джаксън, Патрис Лумумба и Р. Т. Риядаса.

Цикълът Феникс потъва в развала и чезне. Дракон жадува за вис и за бездни. Лиорнът рогат има по-страшна жажда. Тиаса сънува коварство се ражда. Ястреб от полет надолу се взира. Дзур се промъква и сенките сбира. Исола кланя се, после напада. Цалмот все крепи се на косъм от ада. Валиста руши и после съгражда. Джерег поредната жертва изяжда. Криотата хитра мрежи заплита. Орка владее в морята водите. Текла страхлива в тревата се крие. Джегала на пръста си времето вие. Атирата властва в играта красива… И Фениксът литва от пепелта сива.

Градът: Адриланка, Белия рид.

Столицата и най-големият град на Драгарската империя. Съдържа в себе си всичко, което съставя Империята, но в по-голяма концентрация. Всички дребнави свади в седемнадесетте Велики дома и понякога между тях, тук стават още по-дребнави и по-ожесточени. Господарите на дракони се бият за чест, благородниците на йорич се бият за справедливост, благородниците на джерег се бият за пари, а Господарите на дзур се бият за удоволствие.

Ако при тези свади се наруши закон, пострадалата страна може да потърси правосъдие от Империята, която следи взаимоотношенията между домовете с безпристрастието на лиорн, съдийстващ дуел. Но организацията, съществуваща в ядрото на дома Джерег, действа незаконно. Империята нито желае, нито е в състояние да се наложи над законите и обичаите, управляващи това вътрешно общество. Но понякога тези неписани закони се нарушават.

Тогава за работа се залавям аз. Аз съм убиец.

Пролог

Намерих оракул на три карета надолу по „Кураж“, малко извън моя район. Носеше синьото и бялото на дома Тиаса и работеше в една дупка над една хлебарница — стигаше се по прогнило дървено стълбище между порутени стени, до още по-прогнила врата. Вътре беше… да не ви описвам. Все едно.

Не беше зает, тъй че хвърлих два златни империала на масата и седнах срещу него на едно кекаво осмоъгълно столче като неговото. Изглеждаше попрестарял, сигурно гонеше хиляда и петстотинте.

Мерна с очи двата джерега, кацнали на раменете ми, но предпочете да се направи на безразличен.

— Източняк — каза ми. Каква проницателност. — И джерег. — Тоя направо беше гениален. — С какво мога да ви услужа?

— Наскоро — обясних му — изведнъж спечелих повече мангизи, отколкото съм мечтал някога, че мога да имам. Жена ми иска да й построя замък. Бих могъл да си купя по-висока титла в джерег — сега съм баронет. Или мога да си използвам парите за разширяване на бизнеса. Ако избера последното, рискувам да си имам, хм, проблеми с конкуренцията. Колко сериозни могат да са те? Това ми е въпросът.

Той сложи дясната си ръка на масата, опря брадичката си на нея и забарабани с пръстите на лявата си ръка, без да откъсва очи от мен. Трябваше да ме е познал: колко източняци са се издигнали толкова високо в организацията и обикалят с джереги на раменете?

След като ме погледа достатъчно дълго, за да ме впечатли, оракулът рече:

— Ако се опиташ да разшириш бизнеса си, една могъща организация ще рухне.

Тралала. Наведох се над масата и го плеснах през устата.

„Роуца иска да го изпапа, шефе. Може ли?“

„Може би по-късно, Лойош. Не ми досаждай“.

На тиасата му викам:

— Имам видение с теб — с два счупени крака. Чудя се дали е вярно.

Онзи изломоти нещо за „чувство за хумор“ и затвори очи. След около трийсет секунди видях, че на челото му изби пот. После поклати глава и извади тесте карти, увити в синьо кадифе с инсигниите на дома му. Изстенах. Мразя гадателите на карти.

„Може би иска да поиграе на шерийба“, каза Лойош. Долових смътното псионично ехо от смеха на Роуца.

Оракулът ме погледна извинително и обясни:

— Нищо не хващам.

След като изпълнихме ритуала, взе да ми обяснява оракулските значения, които му разкриваха картите. Като му казах: „Само отговорите, моля“, ме погледна обидено.

Погледа известно време „Планината на промените“ и рече:

— Доколкото мога да разбера, милорд, все едно е. Това, което ще се случи, не зависи от действието, което ще изберете.

И отново ме погледна извинително. Сигурно много я беше упражнявал тази физиономия.

— Това е всичко, което мога да направя.

Страхотно.

— Добре. Задръж рестото.

Трябваше да мине за шега, но не мисля, че я схвана, тъй че сигурно и досега смята, че нямам никакво чувство за хумор.

Слязох по дървените стъпала и излязох на „Кураж“ — широка улица с нагъчкани плътно занаятчийски дюкяни от източната страна и рехаво застроена с малки къщи от западната, поради което изглеждаше малко странно закривена. Някъде по средата на пътя до кантората ми Лойош ме предупреди: „Нещо идва насам, шефе. Прилича ми на мускул“.

Забърсах с едната ръка косата от очите си, а с другата наместих наметалото, колкото да проверя няколко от скритите си бонбонки. Усетих напрежение във впитите в рамото ми нокти на Роуца, но оставих на Лойош да я успокоява. Още беше нова в тази работа.

„Само един ли, Лойош?“

„Абсолютно, шефе“.

„Добре“.

Малко след това ме настигна и закрачи редом до мен среден на ръст драгар, в цветовете на дома Джерег (сиво и черно, в случай че си водите бележки). Среден ръст за драгар, което, както разбирате, го правеше с глава и половина по-висок от мен.

— Добър ден, лорд Талтош — поздрави ме той. Произнесе името ми правилно.

Изпръхтях му за отговор. Мечът му беше лек — носеше го на бедрото и той подрънкваше между двама ни. Наметалото му беше толкова издуто, че сигурно криеше десетки от същите изделия като шейсетте и три под моето.

— Един мой приятел иска да ви поздрави за големите ви успехи напоследък — продължи той.

— Предайте му, че благодаря.

— В много хубав квартал живее.

— Радвам се за него.

— Може би ще пожелаете да му гостувате някой път.

— Може би — отвърнах.

— Искате ли да го обсъдим?

— Сега ли?

— Или по-късно. Както ви е удобно.

— Къде да говорим?

— Вие предложете.

Изпръхтях отново. В случай, че горното ви беше много бързо, приятелчето току-що ме беше уведомило, че работи за определен индивид, който е много високо в „организацията“, и че въпросният индивид може би търси услугите ми за нещо. Теоретично можеше да е за какво ли не, но има само едно нещо, с което съм известен, че върша по поръчка.

Продължихме още, докато не навлязохме безопасно в територията ми. Тогава рекох: „Добре“ и свърнахме в една гостилница, вклинена на няколко стъпки в „Кураж“, една от причините търговците с ръчни колички да мразят тая част от улицата.

Намерихме свободен край на една от дългите маси и седнах срещу него, внимателно, да не ми се забие някоя треска в бутовете. Лойош огледа заведението отгоре и не възрази.

— Казвам се Баджинок — представи се спътникът ми, след като гостилничарят ни донесе бутилка доста прилично вино и две чаши.

— Хубаво.

— Приятелят ми иска да се свърши една „работа“ около къщата му.

Кимнах. „Работа“, произнесено по този начин, означава, че иска да му убият някого.

— Познавам хора — рекох. — Но точно в момента са много заети.

Последната ми „работа“ беше само преди няколко недели и беше, да се изразим така, свършена прекалено явно. Точно в този момент не изпитвах голямо желание да поемам нова.

— Сигурен ли сте? — попита той. — Това е точно във вашия стил.

— Сигурен съм. Но благодаря, че приятелят ви се е сетил за мен. Друг път — може би. Нали?

— Добре — рече той. — Друг път.

Кимна ми, стана и излезе. И това трябваше да е краят на тая история.

Вийра, богиньо-демон на предците ми, дано водата на езика ти на пепел да стане. Това трябваше да е краят.

Земеделник

Леферо, Племенници & Племенничка

Перачи & Шивачи

Малаков кръг

От: Вл. Талтош

ул. Гаршош Nо 17.

Моля, направете следното:

1 бр. сива плетена памучна риза: махнете винено петно от д/н ръкав, черно петно лой от л/в & закърпете срязано на д/н маншет.

1 ч/т сиви панталони: махнете петно кръв от д/н крачол, горе, петно от клава от л/в, горе & кал от коленете.

1 ч/т черни ботуши: махнете ръждиво петно от носа на д/н ботуш, & махнете кал & сажди от двата и лъснете.

1 бр. сиво копринено шалче: закърпете срязано & махнете петна от пот.

1 бр. сиво наметало: почистете & огладете, махнете котешките косми, изчеткайте от пърхот, махнете петна от точиларско масло & закърпете срязано от лява страна.

1 бр. носна кърпа: изперете & огладете.

Очаквам доставка до сл. къщник.

Сърдечно ваш:

Вл. Талтош, брнт, Джрг (печат)

1.

„1 бр. сива плетена памучна риза: махнете винено петно от д/н ръкав…“

Зяпах през прозореца към улици, които не можех да видя, и си мислех за замъци. Нощ беше и си бях у дома, и макар да нямах нищо против това, че си седя в апартамент с изглед към улици, които не мога да видя, си мислех, че бих предпочел да си седя в замък с изглед към двор, който не мога да видя.

Жена ми Коути седеше до мен, притворила очи, и мислеше за едно или друго. Отпих от чашата червено вино, което беше прекалено сладко. Горе на високия бюфет беше кацнал Лойош, моят познайник-джерег. До него клечеше Роуца, самката му. Обичайната семейна картинка.