Книги в электронном варианте скачать бесплатно. Новинки

Скачать бесплатно книги в библиотеке booksss.org

расширенный список авторов: А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я
A B C D E F G H I j K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Главная
Бизнес
Интернет
Юмор
Психология
Разное
Как читать скачанную книгу?

Лявата ръка на мрака

Автор(ы):Урсула Гуин

Аннотация книги


aннотация отсутствует

Скачать книгу 'Лявата ръка на мрака' Урсула Гуин

Скачивание книги недоступно!!!




Читать первые страницы книги

Урсула Ле Гуин

Лявата ръка на мрака

1. ПАРАД В ЕРХЕНРАНГ

Из архивите на Хейн. Препис от предадения чрез ансибъл документ 01-01101-934-2-Гетен. До Неподвижния на Олул. Доклад от Генли Ай, първи Подвижен на Гетен / Зима, 93-и хейнски цикъл, 1490–97 вселенска година.

Ще направя доклада си така, като че разказвам нещо, защото още като дете в моя роден свят са ме учили, че истината е въпрос на въображение. И най-солидният факт може да се заличи или да изпъкне в зависимост от начина, по който се описва: като онова необикновено органично скъпоценно камъче на нашите морета, което става по-ярко, когато го носи една жена, ала у друга потъмнява и се превръща в прах. Фактите не са по-здрави, по-плътни, по-закръглени и по-реални от бисерите. Но и едните, и другите са уязвими.

Тази история не е изцяло моя, нито пък разказана единствено от мен. Всъщност не съм сигурен чия история е тя; вие по-добре можете да прецените. Но тя е нещо цялостно и ако в някои моменти ви се стори, че фактите се менят, говорят с друг глас, е, тогава можете да изберете който факт предпочитате; обаче никой от тях не е лъжлив и те съставляват една цялостна история.

Тя започва на 44-ия диурнал от 1491 година, който на планетата Зима, в държавата Кархида, беше Одхархахад Тува, или двайсет и вторият ден от третия месец на пролетта на Година първа. Тук е винаги Година първа. Само датите на всяка минала и бъдеща година се менят всеки първи ден на годината, както се брои назад или напред от общото Сега. Тъй че беше пролетта на Година първа в Ерхенранг, столичния град на Кархида, и животът ми бе застрашен, а аз не знаех това.

Участвувах в парад. Вървях точно зад госиворите и точно пред краля. Валеше дъжд.

Дъждовни облаци над мрачни кули, дъжд, сипещ се в дълбоки улици, брулен от бурята тъмен каменен град, през който се извива бавно златна нишка. Начело са търговците, сановниците и занаятчиите на град Ерхенранг, редица след редица, в разкошно облекло, придвижващи се в дъжда така леко, както риба в море. Лицата им са сериозни и спокойни. Те не вървят в крак. Това е парад без войници, без дори мними войници.

След тях идват велможите, кметовете и депутатите, по един човек, по петима, четиридесет и петима или четиристотин от всяко Владение или Съвладение на Кархида, огромна, натруфена процесия, която се движи под звуците на музика от метални рогове и кухи костни и дървени инструменти и под резките, чисти, игриви звуци на електрически флейти. Различните знамена на големите Владения се преплитат в шибано от дъжда безредие от цветове с жълтите вимпели, с които е окичен пътят, а различните оркестри на всяка група се сблъскват и смесват в многобройни ритми, ехтящи из дълбоката каменна улица.

След това — група жонгльори с полирани златни топки, които те подхвърлят високо на святкащи рояци, улавят и подмятат отново, образувайки блестящи фонтани на жонгльорството. Изведнъж, сякаш буквално уловили светлината, златните топки засилват ярко като стъкло: слънцето пробива.

След това — четиридесет души в жълто, свирещи на госивори. Госиворът, на който се свири само в присъствие на краля, издава нелеп печален рев. Четиридесет от тях, надувани едновременно, разтърсват мозъка, разтърсват кулите на Ерхенранг, свличат последен поток дъжд от носените от вятъра облаци. Ако това е кралският оркестър, нищо чудно, че всички крале на Кархида са луди.

Следват кралската свита, стражи, чиновници и сановници от града и двора, депутати, сенатори, министри, посланици, велможи на кралството, никой от които не спазва нито такт, нито ред, ала всички крачат с голямо достойнство; а между тях е крал Аргавен XV, в бяла туника, риза и брич, с гамаши от тъмнооранжева кожа и островърха жълта шапка. Златният пръстен е единственото му украшение и отличие на властта му. Зад тази група осмина здравеняци мъкнат кралската носилка, украсена цялата с жълти сапфири, на която нито един крал не се е качвал от векове, церемониална реликва от памтивека. До носилката крачат осем гвардейци, въоръжени с „нападателни пушки“, също реликви от варварското минало, но не празни, а заредени със сачми от меко желязо. Зад краля крачи смъртта. Подир смъртта идват учащите се от занаятчийските училища, колежите, търговските училища и кралските Огнища, дълги върволици деца и младежи в бяло, червено, златно и зелено; и на края шествието завършва с известен брой движещи се тихо и бавно тъмни коли.

Кралската свита, в която съм и аз, се събира на платформа от нови дъски до незавършената Арка на Речната порта. Парадът е устроен по случай завършването на тази арка, с която завършва и новият път, и речното пристанище на Ерхенранг, голямо дело, свързано със земекопни, строителни и пътностроителни работи, което отне пет години и ще отбележи царуването на Аргавен XV в летописите на Кархида. Всички сме се наблъскали твърде плътно един до друг на платформата във влажните си и тежки труфила. Дъждът е спрял, слънцето сияе над нас, яркото, лъчисто, измамно слънце на Зима. Подхвърлям на човека от лявата ми страна: „Горещо е. Много е горещо.“

Човекът от лявата ми страна — набит, мургав кархидеец с пригладена гъста коса, в широко наметало от зелена кожа, обшито със злато, широка бяла риза и широк брич, с огърлица от тежки сребърни брънки, широки една педя — този човек, потейки се силно, отговаря: „Така е.“

Докато стоим притиснати един до друг на нашата платформа, отвред ни обграждат лицата на жителите на града, обърнати нагоре, като пласт от кафяви обли камъчета, блестящи подобно на слюда с хиляди наблюдаващи очи.

Ето че кралят се качва по мостче от нерендосани дъски, което води от платформата към върха на арката, чиито несъединени подпори се извисяват над тълпата, кейовете и реката. Докато се изкачва, навалицата се размърдва и говори с носещ се надалеч шепот: „Аргавен!“ Той не отвръща нищо. А и никой не очаква отговор. Госивори изсвирват гръмовито и нестройно, после млъкват. Тишина. Слънцето сияе над града, реката, тълпата и краля. Долу зидарите са задвижили електрическа лебедка и докато кралят се изкачва все по-нависоко, ключовият камък на арката минава с клупа си край него, издига се, поставя се и се намества почти безшумно — макар и голям, тежък с тонове блок — в празнината между двете подпори, съединявайки го в едно, в една арка. Един зидар с мистрия и кофа чака краля горе на скелята; всички други работници се спущат по въжени стълби като рояк бълхи. Кралят и зидарят коленичат на тясната дъска високо между реката и слънцето. Поемайки мистрията, кралят започва да замазва дългите съединителни части на ключовия камък. Той не мацва леко и не връща мистрията на зидаря, а се залавя за работа методично. Циментът, с който си служи, е с възрозов цвят, различен от останалата зидария, и след като пет-десет минути наблюдавам усърдната като на пчела работа на краля, запитвам човека от лявата си страна:

— Винаги ли с червен цимент се иззидват вашите ключови камъни?

Защото същият цвят се вижда около ключовия камък на всяка арка на Стария мост, който се възправя красиво над реката нагоре по течението, оттатък арката.

Бършейки потта от мургавото си чело, мъжът — мъжът трябва да кажа, щом говоря за него в мъжки род — отговаря:

— Едно време ключов камък на арка се измазвал винаги с хоросан от стрити кости, примесени с кръв. Човешки кости, човешка кръв. Без кръвната спойка арката ще рухне, разбирате ли. Сега си служим с животинска кръв.

Той често говори така, прямо и все пак сдържано, иронично, сякаш винаги воден от мисълта, че аз гледам и съдя като чуждоземец — странна мисъл за човек от толкова отчуждена раса и с такъв висок сан. Той е от най-властните хора в страната; не зная точния исторически еквивалент на поста му — везир ли, министър-председател ли или съветник; кархидейската дума в случая значи Ухо на краля. Той е управител на Владение и велможа на кралството, двигател на големи събития. Името му е Терем Харт рем ир Естравен.

Кралят, изглежда, е свършил зидарската си работа и това ме радва; но като прекосява паяжината от дъски под извивката на арката, той подхваща от другата страна на ключовия камък, който, естествено, има две страни. В Кархида не бива да бъдеш нетърпелив. Тия хора съвсем не могат да се нарекат флегматици, а настойчиви, упорити, не оставят мазилка недовършена.

Тълпите по Сеския кей със задоволство следят работата на краля, ала аз се отегчавам и ми е горещо. Никога преди не ми е било горещо на Зима; и никога вече няма да ми бъде; и все пак не мога да оценя важността на събитието. Облечен съм за ледниковата епоха, а не за слънчево време — пласт върху пласт дрехи, тъкано растително влакно, изкуствено влакно, кожух, кожа, здрава броня срещу студа, в която сега вехна като лист на репичка. За развлечение гледам тълпите и другите участници в парада, наредени около платформата, с провиснали и осветени от слънцето пряпорци на Владения и Кланове, и лениво питам Естравен какво е това или онова знаме. Той познава всички, за които се интересувам, макар и да са стотици, някои от далечни владения, огнища и племена от Перинговата бурна граница и Кермската земя.

— Аз самият съм от Керм — казва той, когато изразявам възхищение от осведомеността му. — Впрочем това ми е работата: да зная Владенията. Те са всъщност Кархида. Да управляваш тази страна значи да управляваш велможите й. Макар че никой не е успявал досега в това. Знаете ли поговорката: Кархида не е държава, а семейна кавга?

Аз лично не съм я чувал и подозирам, че Естравен я е измислил; тя носи неговия отпечатък.

В тоя момент друг член на киоремията, горната камара или парламента, който Естравен оглавява, си пробива път до него и му заговаря. Той е братовчедът на краля Пемер Хардж рем ир Тайб. Докато приказваме Естравен, гласът му е много тих, държането му — малко дръзко, често се усмихва. Естравен, който се поти като лед на слънце, остава невъзмутим и твърд, отговаря на шепота на Тайб високо, с тон, чиято непринудена вежливост прави събеседника му да изглежда по-скоро глупав. Аз слушам, като същевременно наблюдавам как кралят маже, но не разбирам нищо друго освен враждебността между Тайб и Естравен. Във всеки случай тя не ме засяга, интересува ме просто държането на тези хора, които управляват една държава в едновремешния смисъл

Книгу Урсула Гуин Лявата ръка на мрака скачать бесплатно,

Другие произведения авторов/автора



НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 22
ДИКИЙ ВОЛК(Сборник НФ)
Проклятый дар (Chronicles of the Western Shore - 1)
Новая космическая опера. Антология
Ордер на убийство (сборник)
«Если», 1993 № 02
Крылья ночи (сборник)
Top-10
авторов книг
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я