Йордан Ганчовски

Корно

(сатана за частно ползване)

Действащи лица:

Вукадин — тракторист, собственик на къщата, в която е клубът, съпруг на Маришка.

Маришка — съпруга на Вукадин, още известна като Балканджийката.

Ристо Пастреча — бригадир, партиен член, нагаждач, пазител на партийната линия.

Гъзла — името и е Стояна, но рядко го използват, първенец а социалистическото съревнование, орденоноска, съпруга на Пастреча.

Къна Глуата — клюкарка, която разнася новини със скоростта на светлината. Единственият и проблем, е че трудно ги чува, но каквото не чуе си го доукрасява.

Крумчо Пипето — селски зевзек, интелигент-самоук, на всяка манджа магданоз.

Поп Герасим — свещеник на селото.

Кора Циганката — млада красива краварка, любовен обект на мъжките щения.

Муни Циганина — каруцар в стопанството, полуразведени с Кора, попипва каквото му падне.

Старшина Цеко Тилоев — селски милиционер.

Първо действие

Долен етаж от селска къща. Клуб на машинно-тракторната станция. На стената, портрет на Тодор Живков. Стълба която води към втория етаж. Маса, столове, печка, шкаф, миндер, кантонерка. Плакат на стената «Комунизмът е неизбежен». Прозорец към улицата и прозорец към двора на Вукадин. Явно отвън оградата минава някъде между двата прозореца. Място за събрания, но по-често за карти и подпийване. На шкафа има видеомагнетофон и телевизор — награда за трактористите в социалистическото съревнование. Вукадин е полегнал бос на миндера, почесва си единия с другия крак и разсъждава върху екзистенцията в очакване на тримата си приятели да направят поредното каре белот и поредната проба от младото вино.

Говори се на твърд врачански диалект. Правописните грешки са умишлени и са част от речевата характеристика на героите.

Вукадин: (на запис) Мама му и живот, ако е животно ше го гръмна. Ше го гръмна за едното нищо — е така, да го му го ръгна — дигам пушката и… край. От как съм се запомнил, по-далече от табелата край село не съм ходил, ама и за какво ми е? Колкото по-гледаш и разбираш, толкова по-страх те фаща. Е го е — у село кой минава за свестен — нема такъв. Даскала лани сегна на една осмокласничка. Всички знаат, никой не казва. И тя си мълчи — добре и е. Целото метесе мина при Кора, че и Тилоев милиционера се дореди, кмета и той на първа позиция, както обявяват на конните състезания — и ни гък, ни кукурек. А циганката все по-убава и по-поврътлива става — природа, да и го тура. Ами зоотехника… — изпердаши всички краварки, че добара и кметицата. И ако не беше чиста проклетия да ги види Къна Глуата и да разнесе из околията, така кметицата щеше да се представи на Господ с чисто досие, и за благоверност, и за достопочтеност, казано по канцеларски. Абе станахме, гаче ли ние правил един баща синца. Айдушка дружина да беше, по-щеха да се издадат. Ама па от друга страна, що цел живот требва един мъж да е с една жена или една жена с един мъж — знае ли ми грездея. Подредено и никой не пита Вукадин. Заповед, тура и го! Айде това е от Господа Бога, дето се вика — стане ти оная работа — падне ти съзнанието, ами и друго гледам — кой от къде фане влачи — ако е едно време да са ни изпозастреляли като зайци. Такъв айдучор не е имало никога по тоа край. А най-много Пастреча, кмета, партийния, либовниците им, роднините. Всичко влачи и иии, държава яка и богата, ама я нема никаква, завърнала си главата на една страна и нищо не види. Аде Господ ако нема, държавата що гледа на майкя си у дирника? А ако ги слушаш такива като Пастреча, кмета и партийния, не само има държава, ами и същата тази държава те гледа с любов и загриженост. Та на простия си акъл си викам, щом тая държава ни гледа нас, простите селяни, стоящи току-пред вратника на комунизма, кога стане дума за айдуклък, дете от майка изваждаме — какво ли става по света и най-паче във великия Съветски съюз. Не може там да не е така, а при нас да е! Не може, тура му го! Ако не е така, те ще дойдат и ще ни проверат — я чакайте да видим какво правите сега — слагай всичко на масата, обръщай джебевете. Щом са ни оставили да си разиграваме кобилите по месечина, значи при тех горе, във великия Съветски съюз е още по-зле. Яз така знам, па вие ми приказвайте какво щете. Първо тех си требва да оправат па после нас — ние сме лесни. Изпълняваме команди секакви. Вчера ломски ямки, днеска стахановски почин, утре петилетката за пет дена. И никога не са сгрешили дееба и безочници — казана дума животно не помни. Щото я не разбира. За животни ли ни имат, тура ли им го?… Виж да ни навикат и ние помним, и животното ще запомни. Ама днеска не навикват — зрел социализъм, всеки господар на себе си. Краде, та се пушек дига и гняса като, че ли утре ще зашият на жените шундите. Ма таа работа добре нема да свърши — ооо нема, ще си лижем задниците за сол един ден. Само таа годин три нови комбайна потрошиха заради пияни глави и всичко се изписа и забрави. Може да съм прост, но като гледам по телевизоро, така ще да е насекаде. Че и по-зле. Докато немаше телевизор май, че беше по-убаво. Радивцето ти чурулика. «… Говори местната радиоточка…» — поздрави тоя, поздрави оня. Новините — като ги слушаш — управниците ни носят на ръце и биберона в устата ни слагат. Майки да ни бяха по-немаше да им е жал за нас. Загрижени с една дума. Че и некоя сълза проронват. Задоволяват ни ежедневно — от трийсе и кусур годин все по-добре става. Па да ми беше паднало барем един път аз да ги задоволя тях, ама не пада щото те вадат калема — у тех ножа, у тех леба. Никой от тех не чака друг да го задоволи — бърка и си зема колко му е според нуждите. Е оня ден на сватбата, полковника с мерцедеса, Гуньо Сопола — като гимназист се кри се на баща си у плевнико два месеца преди девети, гръмна у зеленото усое на един завалия кравата, да си изпробва пищовчето… партизанин бил. Какво е правил после, къде е ходил, у великия Съветски съюз учил — е го е полковник, ама управлява автомобила на класовия си враг. Превзел врага отвътре — ама превзел и на десет женици от полевъдната заплатите — със седемстотин лева хайванина сополив го задоволява държавата — толкова са му били потребностите. Целият им род загубеняци до един, ама сега оправат света. Обменил даже опит с великия Съветски съюз. Не, не, аз знам какъв ше му бъде края, след като такива оправат света, аз знам докъде ще го оправат. И всички го знаят, ама заверата е всеобща. Като с даскало и осмокласничката и зоотехника и кметицата. Мигар само аз знам, а? Всички знаят — до един! Ама файда никаква. Та тоя сополивец, полковника се напи като свиня, изпе неколко бутовнически песни и неколко руски и се търколи под масата. А оня па, неговия роднина, въртоглавия Пастреч, го жали «Брачед, брачед, как поддържаш таа скъпа кола, бе брачед. Сигурно с голема мизерия успеваш.» А Гуньо Сопола се изпъва в униформата и отговаря отривисто, е отривисто по пиянски де — «Абе брачед, седем стотака ме бият мене бе, брачед, скъпо е ама е и убаво» Таман на десет женици от полевъдната заплатите, дето потребностите им са от по седемдесет лева месечно. Като оня лаф, дето студентите го разправяха на силажните ями — горичка, до горичката езерце, до езерцето къщичка, до къщичка гаражче, пред гаражчето мерцедес, в мерцедеса човек, в човека сърце, в сърцето му любов към работническата класа. (Мислите му са прекъснати от съзирането на нещо под масата. Става, прекосява стаята, навежда се под масата и взема «нещото». Явно, това е видеокасета, но той е далече от техниката. Единствният човек който пуска от време на време видеото е елтехника на МТС то, за да гледат касети за челния съветски опит в селското стопанство.)

Вукадин (на глас): Я мааму стара, това е част от подвижното кино. Бригадира го е забравил, сигурно… Да му го ръгна и на съветския опит. Не стига, че ни бодалкат с всичко, ми почнаха и времето да ни губят след работа с дивотии. Дали да я не совнем у кюмбето, па партийния да си бие главата… О о оо тука ше излезе некоя — това не са руски буквииии. На френски нещо пише. Не знам некой да ни е учил на френски опит — това ше да е ново. Не знам пусто как се включа иначе бих го разгледал подробно, да видим и френския опит как ще дойде…

(Влиза Пипето)

Пипето: Вукооо, как си Вуко, готов ли си и тая есенна вечер да ви отвеем плевата. Ще требва да вземете тестето карти да го сварите, па да пиете отварата, дано ги научите тия пустиньи. Голем белотен четирибой, славен летопис, но от ваша страна обвеян с непреодолима мъка. В тази игра победители са само, красивите, бързите, умните и съобразителните, съчетали в юмрук аналитичен ум с невъобразима комбинативност. Дори и най-великите майстори биха отложили чинно шапки и с овлажнели очи и сърца, изпълнени със съчувствие биха поднесли росни цветя върху могилата на вашия позор…

Вукадин: Стига си дуднал, да не дръпнем едно дръжалье да те опалим та ше ми станеш само на ентелегентин. Я колко пъти ше ти казвам на теб да не ми приказваш канцеларски, че ми настръхва козината от завършили изгорелата гимназия… А виж за картона, некой требва да го учи, и то здравата. И селото знае, кой бие с майсторлък, кой бележи картите, та си подценява самото достойнство. Да извада ли архива да видим колко пъти сме писали 25 за лъжа и най-долна измама?

Пипето: Този спор е излишен, защото малко остава до началото на поредната ви катастрофа. Знаем, че имаме работа с подъл и некадърен противник, но нас не ни плаши нищо. Много светли умове са живяли в мрачни времена на отрицание, но накрая истината е востържествувала и наградите са им дълговечни… Чие ли вино ще се лее тази нощ — твоето или на Пастреча.