Димитър Бежански
Как продавах България
Вчера реших да продам България. Закъсал съм за пари, а друго за продаване нямам. Пък и чувал съм, че да продаваш България е хем доходна, хем безопасна работа.
Изнесох една сгъваема масичка на пазара, турих отгоре България и почнах да я продавам. Наоколо — хора и студ. Студът даже повече от хората. С други думи — времето крайно неподходящо да продаваш каквото и да е, обаче няма как, закъсал съм, стоя и продавам. Продавам аз, но какво продаване е това, когато никой не купува?! Е, случва се да поспре някой пред моята масичка, да се поинтересува:
— Какво продаваш, чичо?
Аз отговарям учтиво и изчерпателно:
— България продавам, господине. Екстра стока, заповядайте! Онзи обаче или ме поглежда кръвнишки и отминава, или подигравателно пита:
— Че то остана ли от нея още за продаване?! — и пак отминава.
По едно време идва някакъв чужденец.
— Вие — казва — какво продава тука така, мистър?
— Ми, какво — отвръщам му. — България продавам. — Обаче само срещу долари, имайте го предвид! Е, може и срещу марки…
— Ай сий! — кимва той. — Разбира! Вий желае твърд валута, да! О’кей, аз мога купи ваш България! Но ваш България мен изглежда много мършав, много… как се казва… едва-едва на крака държи… Как мен купи такъв България?
— О, мистър! — успокоявам го аз. — Не се притеснявайте! Това е само от кризата! Кризата я направи такава. Ако се позахрани малко, ако се положат необходимите грижи, така ще заглади косъма, че няма да я познаете!
— Не, не! — казва мистърът. — Нека първо вий погрижи, вий нахрани, пък тогава аз купи!
И също си отиде проклетникът.
А аз стоя, мръзна, продавам. Времето минава, студът се усилва, а нови купувачи не се появяват. Вместо купувачи, появяват се полицаи. Двама.
— Ти кво продаваш тука, бе?! — пита ме единият.
Аз, нямаше как, хък-мък — казвам му какво продавам.
Че като се разбесняха ония ми ти служители на реда!
— Ба, ти ли — викат — ще продаваш България?! Кой си ти, бе! Я си дай документите! Какъв си ти! Депутат ли си, министър ли си, лидер ли си някакъв, че ще я продаваш?! Няма ли си хора за тая работа, че ти! Да си обираш веднага крушите, че ей го де е районното! Ама ха!
Ща, не ща — сгънах си масичката и — бегом към къщи! Прибирам се обаче и какво да видя: донесъл съм само масичката, а България я няма! Няма я и това е!
Още се чудя — дали съм я загубил някъде по пътя или я е задигнал някой от онези, дето имат право да я продават?!…
Информация за текста
© 2001 Димитър Бежански
Източник: http://bezmonitor.com
Публикация:
Димитър Бежански, „Търся французойка“, ISBN 954-715-099-5
(c) Димитър Бежански, 2001, (c) Доньо Донев, 2001, (c) ВСУ „Черноризец Храбър“ — Варна, 2001
Публикува се на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на автора.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2997]
Последна редакция: 2007-06-19 23:02:13
