Робърт Бърнс

Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава

Ти, който чуждата беда не гледаш без страдание, изслушай скромната вода, дошла при теб с послание. Във мен остана само кал и сух крайбрежен пясък. Прекъсна слънцето без жал щастливия ми плясък. Пъстървите ми, чийто рой летеше, без да спира, лежат, издъхващи от зной, на дъното на вира. И за голяма моя скръб те вече и не шават. И плуват, проснати по гръб, и тъй се задушават. Разпених се от мъка днес, макар и плитка вече, когато някакъв си бес поета Бърнс довлече. Видя ме той и още тук за моята природа нахвърли някой ред и друг, а би написал ода, да бе видял от тоя скат как скачах с ярост дива и моят буен водопад кипеше с бяла грива. Влечех топящия се сняг, гърмях от бурна слава и идваха на моя бряг младежите тогава. Изслушай моите молби! Водата скромно моли да засадиш брега с върби, брези, цветя, тополи. Когато минеш, моят склон да бъде цял в брезички, ще пеят върху всеки клон от благодарност птички. Скорци леса ще огласят. Над тях ще се издига, невидима във своя път, звънлива чучулига. Ще екнат младите гори от звънки птичи свади и хор от дроздове в зори в леса ще се обади. Ще имат птиците приют в клонатите дъбрави и заекът за своя смут в леса ми ще забрави. И нека всеки елхов клон със нѐга се протяга, и да даде дъбът подслон от бури, дъжд и влага. А влюбените всеки ден край мен да идват тайно и да се срещат покрай мен уж ей така, случайно. Над тях, потънали в сълзи и тихичко шумейки, да свеждат стройните брези уханните си вейки. Поетът Бърнс като преди ще мине през шубрака, когато лунните бразди тук-там просичат мрака. Ще седне той край мен тогаз под младите върхари да чуе тихия ми глас в мъгла от млечни пари. И нека мокрите ели над него тръпнат стройни и късат млечните мъгли зъбчатите ми хвойни. И брястове по моя бряг да тръпнат, клони свели, и нека гъстия шубрак кънти от птичи трели. И нека нашите деца да крепнат с дървесата, и нека с радостни лица цъфтят като цветята. и нека гръмнат смехове и екне звън наздравен за смелите ти синове, мой бащин край прославен!

Информация за текста

© 1992 Владимир Свинтила, превод от английски

Robert Burns

The Humble Petition Of Bruar Water, 1787

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Робърт Бърнс. Песни и поеми

Издателство „Протус“, София, 1992

Редактор: Петър Алипиев

Техн. редактор: Иванка Андонова

Коректор: Ели Борисова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13126]

Последна редакция: 2009-09-03 20:00:00