Елисавета Багряна
Словенски вечери
1
ЧУДНИ ВЕЧЕРИ във Викърче, когато
селската камбана звучно отзвънява
и бучи призивно пълноводна Сава —
майка, мащеха и дойка на полята.
Плахо пламват първи светлинки в къщята,
хълмове се изострят, потъмняват
и вечерницата ярко заблестява
над Триглава, издигнал лоб в далечината.
Бди той мъдро над прекрасната Словения —
залюляла в скутовете си зелени
първа рожба — радост в бури и неволи.
Бди и бащиното му благословение
прозвъняват всички църквици, проболи
с тънки шипове небето на Словения.
2
ОТ ВРЪХ НА ВРЪХ, от хълм на хълм, от дол на дол
откликва се вечерен звън стогласно
в безбрежността на тази вечер ясна,
в която всеки шум и глъч би бил разкол.
От връх на връх, от хълм на хълм, от дол на дол
вървим, вървим и гледаме прехласнато
огньовете на залеза, що гасне,
разперил над Триглав коралов ореол.
И там, от хълм на хълм, от връх на връх, в забрава,
с издигнати, просветнали чела,
една безкрайна върволица преминава.
Един народ смирен, израсъл в теглила,
с една съдба, немайчински корава,
дълбае в хребета гранитен — стъпала!
3
И АЙДАТА ПОЖЪНАХА, откараха. Покорен
опъна кърът нови, тъмно-писани кенари.
В една нощ само побеля Триглав и се затвори,
и лумнаха в горите жълтоалени пожари.
Ти, мой зелен оазис на безгрижност и отмора,
вий, гостолюбни хора, тихи, предани другари,
вий върнахте ми пак съня, звездите и простора
след толкова беди, що лиха орис ми стовари.
Но дните се изнизват, скъсан наниз в мойте пръсти,
и утре мен не ще ме има вече в тази къща,
но този път, под сянката на тези клони гъсти.
Ще ида там — де спомените чакат, черни кръстове
с разтворени ръце, и грижата е вечно съща, —
отдето бягам — и където винаги се връщам!
Информация за текста
© Елисавета Багряна
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Елена Николова
Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11756]
Последна редакция: 2009-05-23 09:30:00
