Книги в электронном варианте скачать бесплатно. Новинки

Скачать бесплатно книги в библиотеке booksss.org

расширенный список авторов: А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я
A B C D E F G H I j K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Главная
Бизнес
Интернет
Юмор
Психология
Разное
Как читать скачанную книгу?

Кръвта на братството

Автор(ы):Тери Гудкайнд

Аннотация книги


aннотация отсутствует

Скачать книгу 'Кръвта на братството' Тери Гудкайнд

Скачивание книги недоступно!!!




Читать первые страницы книги

Тери Гудкайнд

Кръвта на братството

Първа глава

Шестте жени се събудиха едновременно и пронизителните им писъци изпълниха претъпканата каюта. В тъмнината Сестра Улиция чуваше как останалите се мъчат да си поемат дъх. Тя преглътна, опитвайки се да успокои собственото си учестено дишане, и подскочи от внезапна остра болка в гърлото. Усети нещо мокро да се стича по клепачите й, но устните й бяха толкова сухи, че трябваше да ги оближе от страх, че ще се напукат и ще закървят.

Някой блъскаше по вратата. Виковете сякаш идваха някъде много отдалеч, тя ги чуваше като неясен тътен в главата си. Не се и опита да долови думите и значението им. Мъжът отвън не я интересуваше.

Повдигайки трепереща ръка към непрогледната тъмнина наоколо, тя освободи своя Хан — същността на живота и духа, — и насочи кълбо топлина към газената лампа, която знаеше, че виси на долната подпора. Фитилът покорно се запали и над него се изви ивица черен дим, която се заклати с плавното полюшване на лампата, следваща ритъма на кораба.

Останалите жени, всичките голи като нея, също бяха седнали изправени на местата си, с очи, втренчени в слабата жълта светлинка, сякаш търсеха от нея спасение или може би потвърждение, че все още са живи, че светлината все още съществува. При вида на пламъчето по бузата на Улиция се изтърколи сълза. Тъмнината беше всепоглъщаща, сякаш огромно парче влажна, черна земя се бе стоварило на плещите й.

Завивките й бяха подгизнали и студени от пот, но дори и без потта всичко наоколо бе вечно мокро от соления въздух. На всичко отгоре от време на време върху палубата се изливаше по някоя огромна вълна и водата проникваше навсякъде в кораба. Улиция вече не помнеше какво е да усещаш до тялото си сухи дрехи или чаршафи. Мразеше този кораб, неговата нескончаема влага, отвратителните му миризми и постоянното клатене и люлеене, от което коремът й се преобръщаше. Но добре поне, че бе жива, за да може да мрази кораба. Поободрена, тя отново преглътна вкуса на жлъчка.

Потопи пръсти в топлата течност над клепачите си и протегна ръка напред към светлината. Видя капчици искряща кръв. Сякаш придобили смелост от нейния пример, някои от другите Сестри внимателно направиха същото. Всички имаха кървави драскотини по клепачите, веждите и бузите, причинени от отчаяните — но все пак успешни — опити да отворят очите си, да се събудят, да се изтръгнат от лапите на съня, който не беше сън.

Улиция се опита да прочисти съзнанието си. Сигурно е било най-обикновен кошмар.

Насили се да извърне поглед от пламъка към другите жени. Сестра Тови се беше свила на долната койка отсреща, обръчът тлъстина бе увиснал около кръста й сякаш в унисон с тъжното изражение на сбръчканото й лице, обърнато към лампата.

Обикновено безупречната къдрава сребриста коса на Сестра Сесилия бе в пълен безпорядък, на мястото на вечната й усмивка се бе настанила безкръвна маска от ужас. Тя също не сваляше очи от лампата, седейки срещу Тови. Улиция се наведе леко напред и погледна нагоре. Сестра Армина, не толкова възрастна като Тови и Сесилия, но горе-долу на годините на Улиция и все още привлекателна, изглеждаше съсипана. Тя, обикновено спокойна и уравновесена, изтри кръвта от клепачите си с треперещи ръце.

От другата страна на пътеката, на койката над Тови и Сесилия, седяха двете най-млади Сестри, които по принцип се владееха по-добре от всички останали. Гладката кожа на Сестра Ничи бе обезобразена на бузите от грозни драскотини. Кичури руса коса бяха залепнали от сълзите, потта и кръвта по лицето й. Сестра Мериса, също толкова красива, притискаше одеяло до голата си гръд, но не от срам, а от невъобразим ужас. Дългата й тъмна коса бе сплъстена и в пълен безпорядък.

Останалите Сестри бяха по-възрастни и богатият опит им помагаше да контролират силата и способностите си. При Ничи и Мериса не беше така. Те притежаваха редки, вродени, тъмни таланти, които никакъв опит не би могъл да управлява. Много по-проницателни, отколкото е нормално за възрастта им, те не се оставяха да бъдат подлъгани от нежните усмивки и топли чувства на Сесилия и Тови. Но колкото и да бяха млади и самоуверени, и двете бяха наясно, че Сесилия, Тови, Армина и особено Улиция можеха, стига да поискат, да ги раздробят на парчета и да ги разхвърлят къс по къс. Това, разбира се, не сваляше цената на талантите им. Изобщо те бяха две от най-забележителните жени, които са се раждали на света. Качеството, което бе надделяло, за да ги избере Пазителят, бе тяхната решителност и непоколебимост.

За Улиция бе смущаващо да види всички тези жени, които познаваше толкова добре, в подобно състояние. Но онова, което наистина я разтърси, бе неконтролируемият ужас в очите на Мериса. Улиция никога не бе срещала по-добре владеещ се, по-неемоционален, по-безжалостен, по-непоколебим човек от Мериса. Тази Сестра притежаваше сърце от черен лед.

Улиция я познаваше от близо сто и седемдесет години и за цялото това време не си спомняше да я е виждала да плаче нито веднъж. Сега Мериса хлипаше.

Сестра Улиция отначало се ужаси, а после изпита отвращение, виждайки останалите в такова състояние на непреодолима слабост. След известно време отвращението й се претопи в чувство на тихо доволство. Всъщност това й харесваше. Гледката й вдъхваше увереност. Улиция бе техният водач и бе по-силна от тях.

Мъжът продължаваше да блъска по вратата, питаше какво става, какви са тези писъци. Улиция насочи гнева си към него.

— Остави ни на мира! Ако има нужда от теб, ще бъдеш повикан!

Морякът се отдалечи по коридора и заедно със стъпките му затихнаха и сподавените му псувни. Единственият друг шум освен скърцането на дърво при сблъсъка на кораба с вълните беше хлипане.

— Престани да хленчиш, Мериса! — скастри я Улиция.

Тъмните очи на Мериса, все още изпълнени с ужас, се спряха върху нея.

— Никога досега не е било така.

Тови и Сесилия кимнаха в знак на съгласие.

— Изпълних заповедите му. Защо ми причинява това? Не съм му изменила.

— Ако му бяхме изменили — каза Улиция, — щяхме да сме там, при Сестра Лилиана.

Армина трепна.

— И ти ли я видя? Тя беше…

— Видях я — отвърна Улиция, прикривайки собствения си ужас зад равен глас.

Сестра Ничи отметна сплъстен кичур подгизнала руса коса от лицето си. Започваше да идва на себе си и гласът й прозвуча гладко.

— Сестра Лилиана измени на Господаря.

На мястото на безжизнения блясък в очите на Мериса се появи хладно презрение.

— Тя ще плаща цената на измяната си — ледът в гласа й се увеличаваше като скреж по прозорците в студен зимен ден. — Завинаги! — Мериса почти никога не допускаше лицето й да издаде някакво чувство, но не и този път. Веждите се срещнаха над очите й в жестока гримаса. — Тя пренебрегна заповедите ти, Сестро Улиция, също и заповедите на Пазителя. Провали плановете ни. Всичко е по нейна вина.

Лилиана наистина бе изменила на Пазителя. Ако не беше тя, те нямаше да пътуват с този прокълнат кораб. Лицето на Улиция пламна при мисълта за безочието на тази жена. Лилиана бе поискала да се окичи с цялата слава. И си получи заслуженото. И въпреки това Улиция преглътна при мисълта за видяното мъчение на Лилиана и дори не обърна внимание на болката в пресъхналото си гърло.

— Но какво ще стане с нас? — попита Сесилия. Усмивката отново озаряваше лицето й, но този път бе по-скоро извинителна, отколкото весела. — Трябва ли да направим онова… което каза онзи човек?

Улиция избърса лицето си с ръка. Нямаха време за мислене, ако беше истина, ако онова, което видя, наистина се бе случило. Сигурно е било просто кошмар. Никога преди в съня, който не беше сън, не й се бе явявал друг освен Пазителя. Да, сигурно е било кошмар. Улиция проследи с поглед една хлебарка, която пълзеше из нощното гърне. Изведнъж вдигна глава.

— Онзи човек ли? Не си видяла Пазителя? Видяла си някакъв човек?

Сесилия трепна.

— Джаганг.

Тови вдигна безименния пръст към устните си, за да го целуне — древен жест за търсене на закрилата на Създателя. Това бе стар навик, на който се бе научила още от първия ден на обучението си като послушница. Всяка послушница свикваше да го прави всяка сутрин, без пропуск, при ставане и в мигове на прославяне. Тови го бе правила безброй пъти, както и всяка от останалите. Сестрите на светлината символично се свързват със Създателя и Неговата воля. Целувайки безименния си пръст, те повтарят ритуала на свързване със Създателя.

Не беше ясно как можеше да подейства целуването на пръста сега, когато бяха изменили на Господаря си. Суеверията твърдяха, че ако Сестра, обрекла душата си на Пазителя — Сестра на мрака, — целуне безименния си пръст, ще умре. Но ако не беше ясно дали този жест ще предизвика гнева на Създателя, то нямаше съмнение, че ще доведе яростта на Пазителя. Когато пръстите й стигнаха до средата на пътя до устните й, Тови осъзна какво се кани да направи и бързо дръпна ръката си.

— Всички ли видяхте Джаганг? — Улиция ги изгледа една по една и всяка от тях кимна. В душата й все още блестеше мъничко пламъче надежда. — Значи сте видели императора. Това нищо не означава. — Тя се наведе към Тови. — Чу ли го да казва нещо?

Тови издърпа завивката до брадичката си.

— Всички бяхме там, както винаги, когато ни повика Пазителят. Седяхме в полукръг, голи, както винаги. Но дойде Джаганг, а не Господарят.

От устата на Армина, която седеше на горната койка, се изтръгна тих стон.

— Тишина! — Улиция отново се съсредоточи върху треперещата Тови. — Но какво каза? Какви бяха думите му?

Погледът на Тови потърси пода.

— Каза, че сега душите ни му принадлежат. Каза, че сега сме негови и че живеем единствено по негова воля. Каза, че веднага трябва да отидем при него, в противен случай ще завиждаме на Сестра Лилиана за съдбата й. — Тя вдигна очи към Улиция. — Каза, че ще съжаляваме, ако го накараме да чака. — От очите й закапаха сълзи. — След това ми показа какво ще ми се случи, ако го разочаровам.

Книгу Тери Гудкайнд Кръвта на братството скачать бесплатно,

Другие произведения авторов/автора



Първото правило на магьосника
Top-10
авторов книг
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я