Книги в электронном варианте скачать бесплатно. Новинки

Скачать бесплатно книги в библиотеке booksss.org

расширенный список авторов: А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я
A B C D E F G H I j K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Главная
Бизнес
Интернет
Юмор
Психология
Разное
Как читать скачанную книгу?

Удоволствието на краля

Автор(ы):Хедър Греъм

Аннотация книги


Красавицата Даниел трябва да изпълни заповедта на краля и да се омъжи за своя неприятел Ейдриън, съсипал бащината й крепост. От своя страна Ейдриън също не може да има доверие на зеленооката опърничава жена с кръвта на френските крале във вените си. Младият мъж обаче трудно контролира силното желание, което предизвиква у него наложената му съпруга. Какво ще направи…



Скачать книгу 'Удоволствието на краля' Хедър Греъм

Скачивание книги недоступно!!!




Читать первые страницы книги

Хедър Греъм

Удоволствието на краля

Пролог

ЛЮБОВНИЦИ И ДРУГИ ВРАГОВЕ…

Година 1357

Вратата се отвори. На прага стоеше Маклаклън. Едрата му фигура запречваше входа, докато той оглеждаше кръчмата.

Маклаклън се славеше като един от най-смелите рицари на крал Едуард III, но тази вечер не носеше ризница, а семпла кафява туника, мека памучна риза, тесни, опънати по краката панталони и ботуши. Широкото тъмно наметало с качулка скриваше както лицето му, така и великолепния меч от толедска стомана и безупречно наточения нож в прикрепената към прасеца ножница, който се бе научил да използва от своите роднини-шотландци. Те му бяха предали горчивия урок, че на човек във всеки един момент може да му се наложи да се бие и това обикновено става със смайваща бързина.

Младият мъж сега оглеждаше кръчмата, за да се увери, че още не е дошла. После влезе и се запъти право към грубо скованата маса край стената, където можеше да седи със защитен гръб, да наблюдава входа и да държи под око всеки посетител. Поръча си халба ейл. Клиентелата на заведението беше известна със съмнителния си характер. Говореше се, че мястото е свърталище на крадци, убийци и нечисти сделки. От масата вляво уморено го наблюдаваше някакъв моряк с почернели зъби, докато си шепнеше със своя събеседник, който имаше не по-малко подозрителен вид. Ейдриън знаеше много добре, че обсъждат какви богатства евентуално носи със себе си. Можеше да си доведе помощници. Мнозина добри и смели бойци биха се присъединили към него. Работата обаче беше лична и възнамеряваше да направи така, че историята да не достигне до ушите на краля. Защото от това може би зависеше животът й.

Молеше се информаторите му да са прави и тя наистина да дойде тук. В противен случай…

Обзеха го страх и гняв. Кръвта му забушува. Що за глупост? И за риск? Нима се мислеше за толкова силна и благородна, че да може да командва първичните инстинкти на нечестните хора и да ги накара да действат в съгласие със собствените й цели? Мили Боже, само ако му паднеше в ръчичките тази нощ…

Дългът обаче изискваше да бъде тук сега. Малката непокорница наистина заслужаваше хубав пердах. Ейдриън притежаваше достатъчно здрав разум и мъдрост, за да види това, което тя не можеше да прозре: за отсрещната страна тя бе по-ценна като заложница, отколкото като парламентьорка. Младият мъж се страхуваше за нея и знаеше, че душата му ще умре, ако й се случи нещо.

Пулсът му се ускори.

Вратата се отвори. Някаква фигура пристъпи в помещението, одимено от пушека, който се вдигаше от капеща в огнището мазнина. Всичко се виждаше като през мъгла.

Също като него самия, и тази фигура бе увита в тъмно широко наметало.

„Всъщност — помисли си мрачно Ейдриън, — цялата кръчма е пълна със загърнати силуети.“

Но нея щеше да я познае навсякъде. Дори само по походката. Познаваше я от дете. Беше я наблюдавал как расте и придобива тази невероятна грациозност.

Тя бутна леко качулката назад, за да вижда по-добре. Ейдриън побърза да сведе глава. Кръвта му кипна отново от гняв, но все пак успя да се овладее и се опита да я огледа безпристрастно. Не беше обаче в състояние. Тя привличаше глада и завистта и на най-богатите мъже, и на изтънчените благородници. Черните като мастило ресници правеха сянка на изумруденозелените очи. Деликатните черти на лицето й бяха прелестни. Беше висока и стройна, със съвършени извивки. И изкусителни…

Обаче беше дошла тук, за да се срещне с един французин. Враг. А… ето!

От отсрещния ъгъл се изправи някакъв мъж и тръгна към нея. Също бе увит в тъмна пелерина, но качулката бе паднала назад и лицето му се виждаше ясно. Граф Ланглоа. Служеше при френския крал. Маклаклън го бе виждал само отдалеч на бойното поле.

Графът и момичето наведоха глави. После той посочи стълбата, водеща към стаите под наем.

Ейдриън примигна невярващо. Вече скърцаше със зъби, заслепен от бяс. „Нима не си е научила урока от предишните си срещи с него!“

Свиваше и отпускаше юмруци под масата, поемаше дълбоко въздух, само и само да запази самообладание.

Когато двамата тръгнаха нагоре по стълбището, младият мъж ги последва.

Даниел д’Авил не се бе чувствала никога досега толкова изплашена, обаче знаеше, че привидната проява на безстрашие има почти същия ефект като действително чувстваната смелост. Беше разбрала също така, че кралските маниери излъчват огромна сила сами по себе си и никога не се колебаеше да използва тази хитрост.

Измъчваше я не само страх. Разкъсваше я и вътрешна борба. Някога бе дала обет пред смъртното ложе на един човек. Него вече отдавна го нямаше, но заради някогашното обещание сега бе длъжна да предупреди крал Жан. Това бе всичко, което възнамеряваше да направи. Така обаче предаваше крал Едуард. И още по-лошо…

О, Боже, вършеше нещо толкова по-лошо…

А мъжът, който я следваше, я караше да се чувства неловко. Граф Ланглоа бе впечатляващ чаровник, по когото бе полудял целият френски кралски двор. Преди винаги се бе държал любезно и благоприлично, но тази вечер… тази вечер й напомняше на хищник. Прехапа уплашена долната си устна, давайки си сметка, че го е привлякла тук с няколко полуистини, само и само да й помогне да се добере до Жан.

Поведе я по някакъв потънал в мрак коридор. После отвори някаква врата и пред тях се разкри осветена от свещи стая. На масата чакаха кана с вино, парче сирене и самун хляб. Гореше огън. Кувертюрата се бе свлякла от леглото. Всичко като че ли бе приготвено за среща на влюбени.

Младата жена се завъртя на пети и застана в неподвижно очакване, с все така царствена осанка. Французинът влезе след нея и се облегна на вратата. Той беше красив мъж с искрящи тъмни очи, слабо лице, безупречно оформена брада и буйна тъмна коса. Даниел си помисли отново, че й напомня лешояд. Или вълк?

— Нямаше нужда от такава претенциозна обстановка — студено каза тя. — Уредих тази среща, за да мога да ви предам съобщение за краля на Франция. Ще бъдете богато възнаграден.

— Ах, как може да се държите като парче лед, след като аз рискувах живота си, за да дойда тук… и да ви спася?

— Какви ги говорите, сър?

Ланглоа стоеше все така облегнат на вратата. Чу го как плъзва внимателно резето зад гърба си. Сърцето й запрепуска. „Боже мили, какво сторих?“ Тръгна към нея. Даниел положи невероятно усилие да запази самообладание. Беше сигурна, че ще се справи с него благодарение на ума си, каквито и да бяха намеренията му.

Ланглоа я хвана за ръцете и се поклони галантно.

— Уви, миледи, както се говори, плановете на крал Едуард относно вашата особа не се покриват със собствените ви желания. Вие водите открита война с… онзи шотландски дивак…

По гръбнака й полазиха ледени тръпки. Искаше й се да си освободи ръцете.

Отвън, прилепен до вратата в притихналия тъмен коридор, Ейдриън Маклаклън вдигна вежди и усети, че кръвта му отново кипва от гняв.

— Писах ви, защото… — започна Даниел.

Но графът я прекъсна.

— Миледи, ако брачният ви обет не е консумиран, вие сте свободна, а добрият френски крал може да повдигне въпроса пред папата.

Ейдриън стисна юмруци. Брачният обет не бил консумиран, а? Искаше му се да приклещи гърленцето й между пръстите си! Опита вратата. Резето беше пуснато. Но и един удар с рамо щеше да бъде достатъчен. Все пак реши да изчака отговора на Даниел.

А в този момент тя се осъждаше за своята глупост. Как бе повярвала, че този човек ще се интересува на първо място от доброто на своя крал? Граф Ланглоа явно се интересуваше единствено от самия себе си и от това как да се докопа до нея и до Авил. Опита да играе предпазливо.

— Може би по-късно бихме могли да обсъдим и други въпроси… Но първо най-добре ще е да ме придружите до крал Жан, за да му предам лично информацията. — Усети отново ледените тръпки. Събеседникът й присви тъмните си очи и там лумнаха лукави пламъчета. — Графе, не искам да ви обидя. Вие сте достоен благородник, обаче залогът е по-важен от мен и Авил.

Ейдриън стисна зъби толкова силно, че за момент се изплаши да не ги счупи.

— Но помислете само, миледи! Крал Жан ще бъде доволен. Ние ще се появим пред него вече материализирали любовта си и в такъв случай бракът със сигурност може да бъде уреден… а вие да се отървете от онзи див шотландски езичник! Миледи, накарахте ме да повярвам, че ще бъда възнаграден щедро, ако ви помогна. И аз ще се погрижа да получа наградата. И то веднага, мила сладка хубавице! Тъй като между вас и онзи дивак не съществува нищо…

— Графе, имам съобщение за крал Жан! Помислете колко ще се разгневи…

— Помислете колко ще му стане приятно, че за вас ще претендира един французин, а не онова арогантно шотландско копеле!

Изгледа го. Започваше да се чувства оскърбена и да се ядосва все повече на себе си. Беше се постарала да напише бележката си така, че да го накара да се срещне с нея, а той очевидно бе приел посланието й като покана за брак и любов.

Трябваше да измисли нещо! Допуснеше ли да я докосне, животът й щеше да изгуби смисъла си; нещо в нея щеше да загине — сърцето, а може би и душата.

Гневът й даде сили. Успя да освободи ръцете си и да го изгледа с най-убийственото високомерие, на което се бе научила в двора на краля и кралицата на Англия.

— Не!

За момент очевидно успя да го стъписа, защото Ланглоа остана като закован. Но след това внезапно я сграбчи за раменете и я дръпна грубо към себе си. Беше ядосан, а тъмните му очи мятаха искри.

— Имах намерение да бъда нежен. Да ви прелъстя, миледи, и да се насладя на доброволното ви отдаване. Но изпитвам невероятна нужда от богатствата, които носят вашите френски владения. Ах, миледи, а тази ваша красота! Кълна се, ние ще се представим пред краля като любовници, нуждаещи се само от неговата благословия, за да узаконят връзката си!

Книгу Хедър Греъм Удоволствието на краля скачать бесплатно,

Другие произведения авторов/автора



Top-10
авторов книг
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я